1 B etter is the poor that walketh in his integrity Than he that is perverse in his lips and is a fool.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 A lso, that the soul be without knowledge is not good; And he that hasteth with his feet sinneth.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

3 T he foolishness of man subverteth his way; And his heart fretteth against Jehovah.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 W ealth addeth many friends; But the poor is separated from his friend.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5 A false witness shall not be unpunished; And he that uttereth lies shall not escape.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 M any will entreat the favor of the liberal man; And every man is a friend to him that giveth gifts.

Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 A ll the brethren of the poor do hate him: How much more do his friends go far from him! He pursueth them with words, but they are gone.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

8 H e that getteth wisdom loveth his own soul: He that keepeth understanding shall find good.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 A false witness shall not be unpunished; And he that uttereth lies shall perish.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 D elicate living is not seemly for a fool; Much less for a servant to have rule over princes.

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 T he discretion of a man maketh him slow to anger; And it is his glory to pass over a transgression.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 T he king's wrath is as the roaring of a lion; But his favor is as dew upon the grass.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 A foolish son is the calamity of his father; And the contentions of a wife are a continual dropping.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 H ouse and riches are an inheritance from fathers; But a prudent wife is from Jehovah.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 S lothfulness casteth into a deep sleep; And the idle soul shall suffer hunger.

Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 H e that keepeth the commandment keepeth his soul; But he that is careless of his ways shall die.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 H e that hath pity upon the poor lendeth unto Jehovah, And his good deed will he pay him again.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 C hasten thy son, seeing there is hope; nd set not thy heart on his destruction.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

19 A man of great wrath shall bear the penalty; For if thou deliver him, thou must do it yet again.

Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 H ear counsel, and receive instruction, That thou mayest be wise in thy latter end.

Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

21 T here are many devices in a man's heart; But the counsel of Jehovah, that shall stand.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 T hat which maketh a man to be desired is his kindness; And a poor man is better than a liar.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 T he fear of Jehovah tendeth to life; And he that hath it shall abide satisfied; He shall not be visited with evil.

Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 T he sluggard burieth his hand in the dish, And will not so much as bring it to his mouth again.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 S mite a scoffer, and the simple will learn prudence; And reprove one that hath understanding, and he will understand knowledge.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 H e that doeth violence to his father, and chaseth away his mother, Is a son that causeth shame and bringeth reproach.

Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 C ease, my son, to hear instruction Only to err from the words of knowledge.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 A worthless witness mocketh at justice; And the mouth of the wicked swalloweth iniquity.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 J udgments are prepared for scoffers, And stripes for the back of fools.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.