1 M ieux vaut le pauvre qui marche dans son intégrité, Que l'homme qui a des lèvres perverses et qui est un insensé.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 L e manque de science n'est bon pour personne, Et celui qui précipite ses pas tombe dans le péché.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

3 L a folie de l'homme pervertit sa voie, Et c'est contre l'Éternel que son coeur s'irrite.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 L a richesse procure un grand nombre d'amis, Mais le pauvre est séparé de son ami.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5 L e faux témoin ne restera pas impuni, Et celui qui dit des mensonges n'échappera pas.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 B eaucoup de gens flattent l'homme généreux, Et tous sont les amis de celui qui fait des présents.

Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 T ous les frères du pauvre le haïssent; Combien plus ses amis s'éloignent-ils de lui! Il leur adresse des paroles suppliantes, mais ils disparaissent.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

8 C elui qui acquiert du sens aime son âme; Celui qui garde l'intelligence trouve le bonheur.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 L e faux témoin ne restera pas impuni, Et celui qui dit des mensonges périra.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 I l ne sied pas à un insensé de vivre dans les délices; Combien moins à un esclave de dominer sur des princes!

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 L 'homme qui a de la sagesse est lent à la colère, Et il met sa gloire à oublier les offenses.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 L a colère du roi est comme le rugissement d'un lion, Et sa faveur est comme la rosée sur l'herbe.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 U n fils insensé est une calamité pour son père, Et les querelles d'une femme sont une gouttière sans fin.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 O n peut hériter de ses pères une maison et des richesses, Mais une femme intelligente est un don de l'Éternel.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 L a paresse fait tomber dans l'assoupissement, Et l'âme nonchalante éprouve la faim.

Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 C elui qui garde ce qui est commandé garde son âme; Celui qui ne veille pas sur sa voie mourra.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 C elui qui a pitié du pauvre prête à l'Éternel, Qui lui rendra selon son oeuvre.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 C hâtie ton fils, car il y a encore de l'espérance; Mais ne désire point le faire mourir.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

19 C elui que la colère emporte doit en subir la peine; Car si tu le libères, tu devras y revenir.

Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 É coute les conseils, et reçois l'instruction, Afin que tu sois sage dans la suite de ta vie.

Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

21 I l y a dans le coeur de l'homme beaucoup de projets, Mais c'est le dessein de l'Éternel qui s'accomplit.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 C e qui fait le charme d'un homme, c'est sa bonté; Et mieux vaut un pauvre qu'un menteur.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 L a crainte de l'Éternel mène à la vie, Et l'on passe la nuit rassasié, sans être visité par le malheur.

Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 L e paresseux plonge sa main dans le plat, Et il ne la ramène pas à sa bouche.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 F rappe le moqueur, et le sot deviendra sage; Reprends l'homme intelligent, et il comprendra la science.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 C elui qui ruine son père et qui met en fuite sa mère Est un fils qui fait honte et qui fait rougir.

Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 C esse, mon fils, d'écouter l'instruction, Si c'est pour t'éloigner des paroles de la science.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 U n témoin pervers se moque de la justice, Et la bouche des méchants dévore l'iniquité.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 L es châtiments sont prêts pour les moqueurs, Et les coups pour le dos des insensés.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.