1 O ù est allé ton bien-aimé, O la plus belle des femmes? De quel côté ton bien-aimé s'est-il dirigé? Nous le chercherons avec toi.

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

2 M on bien-aimé est descendu à son jardin, Au parterre d'aromates, Pour faire paître son troupeau dans les jardins, Et pour cueillir des lis.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

3 J e suis à mon bien-aimé, et mon bien-aimé est à moi; Il fait paître son troupeau parmi les lis. -

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

4 T u es belle, mon amie, comme Thirtsa, Agréable comme Jérusalem, Mais terrible comme des troupes sous leurs bannières.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

5 D étourne de moi tes yeux, car ils me troublent. Tes cheveux sont comme un troupeau de chèvres, Suspendues aux flancs de Galaad.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 T es dents sont comme un troupeau de brebis, Qui remontent de l'abreuvoir; Toutes portent des jumeaux, Aucune d'elles n'est stérile.

Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

7 T a joue est comme une moitié de grenade, Derrière ton voile...

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 I l y a soixante reines, quatre-vingts concubines, Et des jeunes filles sans nombre.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 U ne seule est ma colombe, ma parfaite; Elle est l'unique de sa mère, La préférée de celle qui lui donna le jour. Les jeunes filles la voient, et la disent heureuse; Les reines et les concubines aussi, et elles la louent. -

<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

10 Q ui est celle qui apparaît comme l'aurore, Belle comme la lune, pure comme le soleil, Mais terrible comme des troupes sous leurs bannières? -

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

11 J e suis descendue au jardin des noyers, Pour voir la verdure de la vallée, Pour voir si la vigne pousse, Si les grenadiers fleurissent.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

12 J e ne sais, mais mon désir m'a rendue semblable Aux chars de mon noble peuple. -

Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

13 ( 7: 1) Reviens, reviens, Sulamithe! Reviens, reviens, afin que nous te regardions. -Qu'avez-vous à regarder la Sulamithe Comme une danse de deux choeurs?

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!