1 ( 49: 1) Au chef des chantres. Des fils de Koré. Psaume. (49: 2) Écoutez ceci, vous tous, peuples, Prêtez l'oreille, vous tous, habitants du monde,

(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

2 ( 49: 3) Petits et grands, Riches et pauvres!

И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 ( 49: 4) Ma bouche va faire entendre des paroles sages, Et mon coeur a des pensées pleines de sens.

Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

4 ( 49: 5) Je prête l'oreille aux sentences qui me sont inspirées, J'ouvre mon chant au son de la harpe.

Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 ( 49: 6) Pourquoi craindrais-je aux jours du malheur, Lorsque l'iniquité de mes adversaires m'enveloppe?

Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 ( 49: 7) Ils ont confiance en leurs biens, Et se glorifient de leur grande richesse.

От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 ( 49: 8) Ils ne peuvent se racheter l'un l'autre, Ni donner à Dieu le prix du rachat.

Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 ( 49: 9) Le rachat de leur âme est cher, Et n'aura jamais lieu;

(Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

9 ( 49: 10) Ils ne vivront pas toujours, Ils n'éviteront pas la vue de la fosse.

Та да живее вечно И да не види изтление.

10 ( 49: 11) Car ils la verront: les sages meurent, L'insensé et le stupide périssent également, Et ils laissent à d'autres leurs biens.

Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 ( 49: 12) Ils s'imaginent que leurs maisons seront éternelles, Que leurs demeures subsisteront d'âge en âge, Eux dont les noms sont honorés sur la terre.

Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 ( 49: 13) Mais l'homme qui est en honneur n'a point de durée, Il est semblable aux bêtes que l'on égorge.

Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 ( 49: 14) Telle est leur voie, leur folie, Et ceux qui les suivent se plaisent à leurs discours. -Pause.

Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 ( 49: 15) Comme un troupeau, ils sont mis dans le séjour des morts, La mort en fait sa pâture; Et bientôt les hommes droits les foulent aux pieds, Leur beauté s'évanouit, le séjour des morts est leur demeure.

Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 ( 49: 16) Mais Dieu sauvera mon âme du séjour des morts, Car il me prendra sous sa protection. -Pause.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 ( 49: 17) Ne sois pas dans la crainte parce qu'un homme s'enrichit, Parce que les trésors de sa maison se multiplient;

Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 ( 49: 18) Car il n'emporte rien en mourant, Ses trésors ne descendent point après lui.

Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

18 ( 49: 19) Il aura beau s'estimer heureux pendant sa vie, On aura beau te louer des jouissances que tu te donnes,

Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19 ( 49: 20) Tu iras néanmoins au séjour de tes pères, Qui jamais ne reverront la lumière.

Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

20 ( 49: 21) L'homme qui est en honneur, et qui n'a pas d'intelligence, Est semblable aux bêtes que l'on égorge.

Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.