1 ( Către mai marele cîntăreţilor. Un psalm al fiilor lui Core.) Ascultaţi lucrul acesta, toate popoarele, luaţi aminte, toţi locuitorii lumii:

(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

2 m ici şi mari, bogaţi şi săraci!

И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 G ura mea va vorbi cuvinte înţelepte, şi inima mea are gînduri pline de judecată.

Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

4 E u îmi plec urechea la pildele care îmi sînt însuflate, îmi încep cîntarea în sunetul arfei.

Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 P entru ce să mă tem în zilele nenorocirii, cînd mă înconjoară nelegiuirea protivnicilor mei?

Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 E i se încred în avuţiile lor, şi se fălesc cu bogăţia lor cea mare.

От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 D ar nu pot să se răscumpere unul pe altul, nici să dea lui Dumnezeu preţul răscumpărării.

Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 R ăscumpărarea sufletului lor este aşa de scumpă, că nu se va face niciodată.

(Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

9 N u vor trăi pe vecie, nu pot să nu vadă mormîntul.

Та да живее вечно И да не види изтление.

10 D a, îl vor vedea: căci înţelepţii mor, nebunul şi prostul deopotrivă pier, şi lasă altora avuţiile lor.

Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 E i îşi închipuiesc că vecinice le vor fi casele, că locuinţele lor vor dăinui din veac în veac, ei, cari dau numele lor la ţări întregi.

Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 D ar omul pus în cinste nu dăinuieşte, ci este ca dobitoacele cari se taie.

Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 I ată ce soartă au ei, cei plini de atîta încredere, precum şi cei ce îi urmează, cărora le plac cuvintele lor. -

Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 S înt duşi ca o turmă în locuinţa morţilor, îi paşte moartea, şi în curînd oamenii fără prihană îi calcă în picioare: li se duce frumuseţa, şi locuinţa morţilor le este locaşul.

Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 D ar mie Dumnezeu îmi va scăpa sufletul din locuinţa morţilor, căci mă va lua supt ocrotirea Lui. -

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 N u te teme cînd se îmbogăţeşte cineva, şi cînd i se înmulţesc vistieriile casei;

Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 c ăci nu ia nimic cu el cînd moare: vistieriile lui nu se pogoară după el.

Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

18 S ă se tot creadă omul fericit în viaţă, să se tot laude cu bucuriile pe cari şi le face,

Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19 c ăci tot în locuinţa părinţilor săi va merge, şi nu va mai vedea lumina niciodată.

Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

20 O mul pus în cinste, şi fără pricepere, este ca dobitoacele pe cari le tai.

Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.