1 P e cînd era Apolo în Corint, Pavel, dupăce a trecut prin ţinuturile de sus ale Asiei, a ajuns la Efes. Aici a întîlnit pe cîţiva ucenici,

А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, <гдето> намери някои ученици.

2 ş i le -a zis:,, Aţi primit voi Duhul Sfînt cînd aţi crezut?`` Ei i-au răspuns:,, Nici n'am auzit măcar că a fost dat un Duh Sfînt.``

И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му <отговориха>: Даже не сме чули дали има Светия Дух.

3 D ar cu ce botez aţi fost botezaţi?`` le -a zis el. Şi ei au răspuns:,, Cu botezul lui Ioan.``

И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

4 A tunci Pavel a zis:,, Ioan a botezat cu botezul pocăinţei, şi spunea norodului să creadă în Celce venea după el, adică în Isus.``

А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

5 C înd au auzit ei aceste vorbe, au fost botezaţi în Numele Domnului Isus.

И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

6 C înd şi -a pus Pavel mînile peste ei, Duhul Sfînt S'a pogorît peste ei, şi vorbeau în alte limbi, şi prooroceau.

И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха <други> езици и пророкуваха.

7 E rau cam doisprezece bărbaţi de toţi.

И те всички бяха около дванадесет мъже.

8 Î n urmă, Pavel a intrat în sinagogă, unde vorbea cu îndrăzneală. Timp de trei luni a vorbit cu ei despre lucrurile privitoare la Împărăţia lui Dumnezeu, şi căuta să înduplece pe cei ce -l ascultau.

И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше <с людете> и <ги> увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

9 D ar, fiindcă unii rămîneau împietriţi şi necredincioşi, şi vorbeau de rău Calea Domnului înaintea norodului, Pavel a plecat dela ei, a despărţit pe ucenici de ei, şi a învăţat în fiecare zi pe norod în şcoala unuia numit Tiran.

А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

10 L ucrul acesta a ţinut doi ani, aşa că toţi ceice locuiau în Asia, Iudei şi Greci, au auzit Cuvîntul Domnului.

И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.

11 Ş i Dumnezeu făcea minuni nemaipomenite prin mînile lui Pavel;

При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;

12 p înă acolo că peste cei bolnavi se puneau basmale sau şorţuri, cari fuseseră atinse de trupul lui, şi -i lăsau boalele, şi ieşeau afară din ei duhurile rele.

дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

13 N işte exorcişti Iudei, cari umblau din loc în loc, au încercat să cheme Numele Domnului Isus peste ceice aveau duhuri rele, zicînd:,, Vă jur pe Isus, pe care -L propovăduieşte Pavel, să ieşiţi afară!``

А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

14 C eice făceau lucrul acesta, erau şapte feciori ai lui Sceva, un preot Iudeu din cei mai de seamă.

И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,

15 D uhul cel rău le -a răspuns:,, Pe Isus Îl cunosc, şi pe Pavel îl ştiu; dar voi, cine sînteţi?``

Но <еднаж> злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

16 Ş i omul, în care era duhul cel rău, a sărit asupra lor, i -a biruit pe amîndoi, şi i -a schingiuit în aşa fel, că au fugit goi şi răniţi din casa aceea.

И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

17 L ucrul acesta a fost cunoscut de toţi Iudeii, de toţi Grecii cari locuiau în Efes, şi i -a apucat frica pe toţi: şi Numele Domnului Isus era proslăvit.

И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

18 M ulţi din cei ce crezuseră, veneau să mărturisească şi să spună ce făcuseră.

И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

19 Ş i unii din cei ce făcuseră vrăjitorii, şi-au adus cărţile, şi le-au ars, înaintea tuturor: preţul lor s'a socotit la cincizeci de mii de arginţi.

Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.

20 C u atîta putere se răspîndea şi se întărea Cuvîntul Domnului.

Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

21 D upăce s'au petrecut aceste lucruri, Pavel şi -a pus de gînd să se ducă la Ierusalim, trecînd prin Macedonia şi Ahaia.,, Dupăce voi merge acolo``, îşi zicea el,,, trebuie să văd şi Roma.``

И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

22 A trimes în Macedonia pe doi din ajutoarele lui, pe Timotei şi Erast, iar el a mai rămas cîtăva vreme în Asia.

И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за <още известно> време в Азия.

23 P e vremea aceea, s'a făcut o mare turburare cu privire la Calea Domnului.

А по онова време се подигна голямо размирие относно <Господния път>.

24 U n argintar, numit Dimitrie, făcea temple de argint de ale Dianei, şi aducea lucrătorilor săi nu puţin cîştig cu ele.

Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни <храмчета на> Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

25 I -a adunat la un loc, împreună cu cei de aceeaş meserie, şi le -a zis:,, Oamenilor, ştiţi că bogăţia noastră atîrnă de meseria aceasta;

като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

26 ş i vedeţi şi auziţi că Pavel acesta, nu numai în Efes, dar aproape în toată Asia, a înduplecat şi a abătut mult norod, şi zice că zeii făcuţi de mîni nu sînt dumnezei.

И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

27 P rimejdia, care vine din acest fapt, nu este numai că meseria noastră cade în dispreţ; dar şi că templul marei zeiţe Diana este socotit ca o nimica, şi chiar măreţia aceleia, care este cinstită în toată Asia şi în toată lumea, este nimicită.``

И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

28 C uvintele acestea i-au umplut de mînie, şi au început să strige:,, Mare este Diana Efesenilor!``

Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

29 T oată cetatea s'a tulburat. Au năvălit cu toţii într-un gînd în teatru, şi au luat cu ei pe Macedonenii Gaiu şi Aristarh, tovarăşii de călătorie ai lui Pavel.

И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;

30 P avel voia să vină înaintea norodului, dar nu l-au lăsat ucenicii.

А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,

31 C hiar şi unii din mai marii Asiei, cari -i erau prieteni, au trimes la el să -l roage să nu se ducă la teatru.

така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

32 U nii strigau una, alţii alta, căci adunarea era în învălmăşală, şi cei mai mulţi nici nu ştiau pentruce se adunaseră.

И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

33 A tunci au scos din norod pe Alexandru, pe care Iudeii îl împingeau înainte. Alexandru a făcut semn cu mîna, şi voia să se apere înaintea norodului.

А някои от народа изкараха Александра <да говори>, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

34 D ar cînd l-au cunoscut că este Iudeu, au strigat toţi într'un glas, timp de aproape două ceasuri:,, Mare este Diana Efesenilor!``

Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

35 T otuş logofătul a potolit norodul, şi a zis:,, Bărbaţi Efeseni, cine este acela care nu ştie că cetatea Efesenilor este păzitoarea templului marei Diane şi a chipului ei căzut din cer?

Тогава <градският> писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера <идол?>

36 F iindcă nimeni nu poate să tăgăduiască lucrul acesta, trebuie să vă potoliţi, şi să nu faceţi nimic cu pornire nechibzuită.

И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

37 C ăci aţi adus aici pe oamenii aceştia, cari nu sînt vinovaţi nici de jăfuirea templului, nici de hulă împotriva zeiţei noastre.

Защото сте довели <тук> тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

38 D eci, dacă în adevăr, Dimitrie şi meşterii lui au să se plîngă împotriva cuiva, sînt zile de judecată, şi sînt dregători; să se pîrască unii pe alţii.

Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

39 D ar dacă umblaţi după altceva, se va hotărî într'o adunare legiuită.

Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

40 N oi, de fapt, sîntem în primejdie să fim învinuiţi de răscoală pentru cele întîmplate astăzi, căci n'avem nici un temei, ca să putem îndreptăţi zarva aceasta.``

Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина <за него;> и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

41 D upă aceste cuvinte, a dat drumul adunării.

И като рече това, разпусна събранието.