1 C uvintele împăratului Lemuel. Învăţătura pe care i -o dădea mamă-sa.

Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 C e să-ţi spun, fiule? Ce să-ţi spun fiul trupului meu? Ce să-ţi spun, fiule, rodul juruinţelor mele?

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 N u-ţi da femeilor vlaga, şi desmierdările tale celor ce pierd pe împăraţi.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 N u se cade împăraţilor, Lemuele, nu se cade împăraţilor să bea vin, nici voivozilor să umble după băuturi tari;

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

5 c a nu cumva, bînd, să uite legea, şi să calce drepturile tuturor celor nenorociţi.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

6 D aţi băuturi tari celui ce piere, şi vin, celui cu sufletul amărît;

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 c a să bea să-şi uite sărăcia, şi să nu-şi mai aducă aminte de necazurile lui. -

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 D eschide-ţi gura pentru cel mut, pentru pricina tuturor celor părăsiţi!

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 D eschide-ţi gura, judecă cu dreptate, şi apără pe cel nenorocit şi pe cel lipsit.

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 C ine poate găsi o femeie cinstită? Ea este mai de preţ decît mărgăritarele.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 I nima bărbatului se încrede în ea, şi nu duce lipsă de venituri.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 E a îi face bine, şi nu rău, în toate zilele vieţii sale.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 E a face rost de lînă şi de in, şi lucrează cu mîni harnice.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 E a este ca o corabie de negoţ; de departe îşi aduce pînea.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 E a se scoală cînd este încă noapte, şi dă hrană casei sale, şi împarte lucrul de peste zi slujnicelor sale.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 S e gîndeşte la un ogor, şi -l cumpără; din rodul muncii ei sădeşte o vie. -

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 E a îşi încinge mijlocul cu putere, şi îşi oţeleşte braţele.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 V ede că munca îi merge bine, lumina ei nu se stinge noaptea.

Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 E a pune mîna pe furcă, şi degetele ei ţin fusul.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 E a îşi întinde mîna către cel nenorocit, îşi întinde braţul către cel lipsit.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 N u se teme de zăpadă pentru casa ei, căci toată casa ei este îmbrăcată cu cărmiziu.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 E a îşi face învelitori, are haine de in supţire şi purpură.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 B ărbatul ei este bine văzut la porţi, cînd şade cu bătrînii ţării.

Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 E a face cămăşi, şi le vinde, şi dă cingători negustorului.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 E a este îmbrăcată cu tărie şi slavă, şi rîde de ziua de mîne.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 E a deschide gura cu înţelepciune, şi învăţături plăcute îi sînt pe limbă.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 E a veghează asupra celor ce se petrec în casa ei, şi nu mănîncă pînea lenevirii.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 F iii ei se scoală, şi o numesc fericită; bărbatul ei se scoală, şi -i aduce laude zicînd:

Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 M ulte fete au o purtare cinstită, dar tu le întreci pe toate.``

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 D esmerdările sînt înşelătoare, şi frumuseţa este deşartă, dar femeia care se teme de Domnul va fi lăudată.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 R ăsplătiţi -o cu rodul muncii ei, şi faptele ei s'o laude la porţile cetăţii

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.