1 P alabras del rey Lemuel: profecía con que lo instruyó su madre.

Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 « ¿Qué decirte, hijo mío, hijo de mi vientre! ¿Qué decirte, hijo de mis anhelos!

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 N o des tu fuerza a las mujeres, ni tus caminos a las que destruyen a los reyes.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 » No es digno de reyes, Lemuel, no es digno de reyes beber vino, ni de príncipes darse a la sidra;

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

5 p ues quizá bebiendo olviden la Ley y perviertan el derecho de todos los afligidos.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

6 D ad la sidra al desfallecido y el vino al de ánimo amargado:

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 q ue beban, que se olviden de su necesidad y no se acuerden más de su miseria.

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 A bre tu boca en favor del mudo en el juicio de todos los desvalidos.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 A bre tu boca, juzga con justicia y defiende la causa del pobre y del menesteroso.

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 » Mujer virtuosa, ¿quién la hallará? Su valor sobrepasa largamente al de las piedras preciosas.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 E l corazón de su marido confía en ella y no carecerá de ganancias.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 D e ella recibe el bien y no el mal todos los días de su vida.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 E lla busca la lana y el lino, y trabaja gustosamente con sus manos.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 E s como la nave del mercader, que trae su pan desde lejos.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 S iendo aún de noche, se levanta para dar la comida a su familia y la ración a sus criadas.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 C onsidera la heredad y la compra, y con sus propias manos planta una viña.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 S e ciñe firmemente la cintura y esfuerza sus brazos.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 V e que van bien sus negocios; su lámpara no se apaga de noche.

Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 A plica sus manos a la rueca y sus dedos manejan el huso.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 A larga su mano al pobre; extiende sus manos al menesteroso.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 N o teme por su familia cuando nieva, porque toda su familia va vestida de ropas abrigadas.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 E lla se teje los tapices, y de lino fino y de púrpura es su vestido.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 S u marido es conocido en las puertas de la ciudad, cuando se sienta con los ancianos del país.

Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 T eje telas y las vende, y provee de cintas al mercader.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 F uerza y honor son su vestidura, y se ríe de lo por venir.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 A bre su boca con sabiduría y la ley de la clemencia está en su lengua.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 C onsidera la marcha de su casa y no come el pan de balde.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 S us hijos se levantan y la llaman bienaventurada, y su marido también la alaba:

Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 “ ¡Muchas mujeres han hecho el bien, pero tú las sobrepasas a todas!”

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 E ngañosa es la gracia y vana la hermosura, pero la mujer que teme a Jehová, ésa será alabada.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 ¡ Ofrecedle del fruto de sus manos, y que en las puertas de la ciudad la alaben sus hechos!»

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.