1 p ero Jesús se fue al Monte de los Olivos.

А Исус отиде на Елеонския хълм.

2 P or la mañana volvió al Templo, y todo el pueblo vino a él; y sentándose, les enseñaba.

И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

3 E ntonces los escribas y los fariseos le trajeron una mujer sorprendida en adulterio y, poniéndola en medio,

И книжниците и фарисеите доведоха една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

4 l e dijeron: —Maestro, esta mujer ha sido sorprendida en el acto mismo de adulterio,

Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

5 y en la Ley nos mandó Moisés apedrear a tales mujeres. Tú, pues, ¿qué dices?

А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

6 E sto decían probándolo, para tener de qué acusarlo. Pero Jesús, inclinado hacia el suelo, escribía en tierra con el dedo.

И това казаха да Го изпитват, за да имат за <какво> да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

7 Y como insistieran en preguntarle, se enderezó y les dijo: —El que de vosotros esté sin pecado sea el primero en arrojar la piedra contra ella.

Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.

8 E inclinándose de nuevo hacia el suelo, siguió escribiendo en tierra.

И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

9 P ero ellos, al oír esto, acusados por su conciencia, fueron saliendo uno a uno, comenzando desde los más viejos hasta los más jóvenes; sólo quedaron Jesús y la mujer que estaba en medio.

А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите <и следваха> до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

10 E nderezándose Jesús y no viendo a nadie sino a la mujer, le dijo: —Mujer, ¿dónde están los que te acusaban? ¿Ninguno te condenó?

И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, ? Никой ли не те осъди?

11 E lla dijo: —Ninguno, Señor. Entonces Jesús le dijo: —Ni yo te condeno; vete y no peques más. Jesús, la luz del mundo

И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

12 O tra vez Jesús les habló, diciendo: —Yo soy la luz del mundo; el que me sigue no andará en tinieblas, sino que tendrá la luz de la vida.

Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 E ntonces los fariseos le dijeron: —Tú das testimonio acerca de ti mismo; tu testimonio no es válido.

Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 R espondió Jesús y les dijo: —Aunque yo doy testimonio acerca de mí mismo, mi testimonio es válido, porque sé de dónde he venido y a dónde voy; pero vosotros no sabéis de dónde vengo ni a dónde voy.

Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, <пак> свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

15 V osotros juzgáis según la carne; yo no juzgo a nadie.

Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 Y si yo juzgo, mi juicio es según la verdad, porque no soy yo solo, sino yo y el Padre que me envió.

И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз <съм>, и Отец, Който Ме е изпратил.

17 Y en vuestra Ley está escrito que el testimonio de dos hombres es válido.

И в закона, да, във вашия <закон> е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 Y o soy el que doy testimonio de mí mismo. También el Padre que me envió da testimonio de mí.

Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 E llos le dijeron: —¿Dónde está tu padre? Respondió Jesús: —Ni a mí me conocéis, ni a mi Padre; si a mí me conocierais, también a mi Padre conoceríais.

Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

20 E stas palabras habló Jesús en el lugar de las ofrendas, enseñando en el Templo; y nadie lo prendió, porque aún no había llegado su hora. A donde yo voy, vosotros no podéis ir

Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

21 O tra vez les dijo Jesús: —Yo me voy, y me buscaréis, pero en vuestro pecado moriréis; a donde yo voy, vosotros no podéis ir.

И пак им рече <Исус>: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

22 D ecían entonces los judíos: —¿Acaso pensará matarse, que dice: “A donde yo voy, vosotros no podéis ir”?

Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 Y les dijo: —Vosotros sois de abajo, yo soy de arriba; vosotros sois de este mundo, yo no soy de este mundo.

И рече им: Вие сте от тия, <които> са долу; Аз съм от ония, <които> са <горе>. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 P or eso os dije que moriréis en vuestros pecados; si no creéis que yo soy, en vuestros pecados moriréis.

По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм <това, което казвам>, в греховете си ще умрете.

25 E ntonces le dijeron: —Tú, ¿quién eres? Entonces Jesús les dijo: —Lo que desde el principio os he dicho.

Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

26 M uchas cosas tengo que decir y juzgar de vosotros; pero el que me envió es verdadero, y yo, lo que he oído de él, esto hablo al mundo.

Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 P ero no entendieron que les hablaba del Padre.

Те не разбраха, че им говореше за Отца.

28 L es dijo, pues, Jesús: —Cuando hayáis levantado al Hijo del hombre, entonces conoceréis que yo soy y que nada hago por mí mismo, sino que, según me enseñó el Padre, así hablo,

Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм <това което казвам>, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

29 p orque el que me envió, conmigo está; no me ha dejado solo el Padre, porque yo hago siempre lo que le agrada.

И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

30 A l hablar él estas cosas, muchos creyeron en él. La verdad os hará libres

Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 D ijo entonces Jesús a los judíos que habían creído en él: —Si vosotros permanecéis en mi palabra, seréis verdaderamente mis discípulos;

Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32 y conoceréis la verdad y la verdad os hará libres.

и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 L e respondieron: —Descendientes de Abraham somos y jamás hemos sido esclavos de nadie. ¿Cómo dices tú: “Seréis libres”?

Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 J esús les respondió: —De cierto, de cierto os digo que todo aquel que practica el pecado, esclavo es del pecado.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 Y el esclavo no queda en la casa para siempre; el hijo sí queda para siempre.

А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 A sí que, si el Hijo os liberta, seréis verdaderamente libres.

Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 S é que sois descendientes de Abraham; sin embargo intentáis matarme, porque mi palabra no halla cabida en vosotros.

Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

38 Y o hablo lo que he visto estando junto al Padre, y vosotros hacéis lo que habéis oído junto a vuestro padre. Sois de vuestro padre el diablo

Аз говоря това, което съм видял у <Моя> Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 R espondieron y le dijeron: —Nuestro padre es Abraham. Jesús les dijo: —Si fuerais hijos de Abraham, las obras de Abraham haríais.

Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 P ero ahora intentáis matarme a mí, que os he hablado la verdad, la cual he oído de Dios. No hizo esto Abraham.

А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

41 V osotros hacéis las obras de vuestro padre. Entonces le dijeron: —¡Nosotros no hemos nacido de fornicación! ¡Un padre tenemos: Dios!

Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

42 J esús entonces les dijo: —Si vuestro padre fuera Dios, entonces me amaríais, porque yo de Dios he salido y he venido, pues no he venido de mí mismo, sino que él me envió.

Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 ¿ Por qué no entendéis mi lenguaje? Porque no podéis escuchar mi palabra.

Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 V osotros sois de vuestro padre el diablo, y los deseos de vuestro padre queréis hacer. Él ha sido homicida desde el principio y no ha permanecido en la verdad, porque no hay verdad en él. Cuando habla mentira, de suyo habla, pues es mentiroso y padre de mentira.

Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на <лъжата> баща.

45 P ero a mí, que digo la verdad, no me creéis.

А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

46 ¿ Quién de vosotros puede acusarme de pecado? Y si digo la verdad, ¿por qué vosotros no me creéis?

Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

47 E l que es de Dios, las palabras de Dios oye; por esto no las oís vosotros, porque no sois de Dios. La preexistencia de Cristo

Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 R espondieron entonces los judíos, y le dijeron: —¿No decimos bien nosotros, que tú eres samaritano y que tienes demonio?

Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

49 R espondió Jesús: —Yo no tengo demonio, antes honro a mi Padre; y vosotros me deshonráis.

Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

50 P ero yo no busco mi gloria; hay quien la busca y juzga.

Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 D e cierto, de cierto os digo que el que guarda mi palabra nunca verá muerte.

Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

52 E ntonces los judíos le dijeron: —Ahora nos convencemos de que tienes demonio. Abraham murió, y los profetas; y tú dices: “El que guarda mi palabra nunca sufrirá muerte.”

Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

53 ¿ Eres tú acaso mayor que nuestro padre Abraham, el cual murió? ¡También los profetas murieron! ¿Quién crees que eres?

Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 R espondió Jesús: —Si yo me glorifico a mí mismo, mi gloria nada es; mi Padre es el que me glorifica, el que vosotros decís que es vuestro Dios.

Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 V osotros no lo conocéis. Yo sí lo conozco y, si digo que no lo conozco, sería mentiroso como vosotros; pero lo conozco y guardo su palabra.

и <пак> не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

56 A braham, vuestro padre, se gozó de que había de ver mi día; y lo vio y se gozó.

Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

57 E ntonces le dijeron los judíos: —Aún no tienes cincuenta años, ¿y has visto a Abraham?

Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

58 J esús les dijo: —De cierto, de cierto os digo: Antes que Abraham fuera, yo soy.

Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 T omaron entonces piedras para arrojárselas, pero Jesús se escondió y salió del Templo y, atravesando por en medio de ellos, se fue.

Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма,.