1 R espondió Elifaz, el temanita, y dijo:

Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

2 « ¿Responderá el sabio con vana sabiduría y llenará su vientre de viento del este?

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3 ¿ Disputará con palabras inútiles y con razones sin provecho?

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4 T ú también destruyes el temor a Dios, y menoscabas la oración delante de él.

Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

5 P or cuanto tu boca ha revelado tu iniquidad, habiendo escogido el hablar con astucia,

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6 t u propia boca te condenará, no yo; y tus labios testificarán contra ti.

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7 » ¿Acaso naciste tú antes que Adán? ¿Fuiste formado antes que los collados?

Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

8 ¿ Oíste tú acaso el secreto de Dios? ¿Está limitada a ti la sabiduría?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 ¿ Qué sabes tú que nosotros no sepamos? ¿Qué entiendes tú que nosotros no entendamos?

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 C abezas canas hay entre nosotros, y hombres muy ancianos, mucho más avanzados en días que tu padre.

Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 ¿ En tan poco tienes el consuelo que viene de Dios y las amables palabras que se te dicen?

Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 ¿ Por qué tu corazón te arrebata y por qué guiñan tus ojos,

Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 p ara que contra Dios vuelvas tu espíritu, y lances tales palabras por tu boca?

Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

14 ¿ Qué cosa es el hombre para que sea puro, para que se justifique el nacido de mujer?

Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 D ios en sus santos no confía, y ni aun los cielos son puros delante de sus ojos;

Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 ¿ cuánto menos el hombre, este ser abominable y vil que bebe la iniquidad como agua?

Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

17 » Escúchame, pues yo te voy a mostrar y a contar lo que he visto,

Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 l o que los sabios nos contaron de sus padres, y no lo ocultaron:

(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

19 q ue únicamente a ellos fue dada la tierra, y que ningún extraño pasó por en medio de ellos.

На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

20 T odos sus días, el impío es atormentado de dolor, y el número de sus años le está escondido al violento.

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 E struendos espantosos resuenan en sus oídos, y en la prosperidad el asolador vendrá sobre él.

Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

22 É l no cree que volverá de las tinieblas, y está descubierto frente a la espada.

Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 V aga errante, tras el pan, diciendo: “¿Dónde está?” Sabe que le está preparado el día de tinieblas.

Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 T ribulación y angustia lo turban, y se lanzan contra él como rey dispuesto para la batalla,

Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

25 p or cuanto él extendió su mano contra Dios y se portó con soberbia contra el Todopoderoso.

Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 C orrió contra él con el cuello erguido, tras la espesa barrera de sus escudos.

Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 A unque la grasa cubra su rostro y haga pliegues en sus costados,

Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

28 h abitará en ciudades asoladas, en casas desiertas y en ruinas.

Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 N o prosperará, ni durarán sus riquezas, ni extenderá sus bienes por la tierra.

Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 N o escapará de las tinieblas, la llama secará sus ramas y perecerá con el aliento de la boca de Dios.

Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

31 N o confíe el iluso en la vanidad, porque ella será su recompensa.

Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 É l será cortado antes de tiempo y sus renuevos no reverdecerán.

Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 C omo la vid, perderá sus uvas antes de madurar, y esparcirá su flor como el olivo.

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 P orque la reunión de los impíos será asolada y el fuego consumirá la casa del que soborna.

Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 C oncibieron dolor, dieron a luz iniquidad y en sus entrañas traman engaño.»

Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.