1 A conteció que un sábado Jesús entró a comer en casa de un gobernante fariseo, y ellos lo acechaban.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 Y estaba delante de él un hombre hidrópico.

И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

3 E ntonces Jesús habló a los intérpretes de la Ley y a los fariseos, diciendo: —¿Es lícito sanar en sábado?

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 P ero ellos callaron. Él, tomándolo, lo sanó y lo despidió.

А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.

5 Y dirigiéndose a ellos, dijo: —¿Quién de vosotros, si su asno o su buey cae en algún pozo, no lo saca inmediatamente, aunque sea sábado?

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

6 Y no le podían replicar a estas cosas. Los convidados a las bodas

И не можаха да отговорят на това.

7 O bservando cómo los convidados escogían los primeros asientos a la mesa, les refirió una parábola, diciéndoles:

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 « Cuando seas convidado por alguien a unas bodas no te sientes en el primer lugar, no sea que otro más distinguido que tú esté convidado por él,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 y viniendo el que te convidó a ti y a él, te diga: “Da lugar a éste”, y entonces tengas que ocupar avergonzado el último lugar.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 M ás bien, cuando seas convidado, ve y siéntate en el último lugar, para que cuando venga el que te convidó te diga: “Amigo, sube más arriba.” Entonces tendrás el reconocimiento de los que se sientan contigo a la mesa.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

11 C ualquiera que se enaltece será humillado, y el que se humilla será enaltecido.»

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

12 D ijo también al que lo había convidado: —Cuando hagas comida o cena, no llames a tus amigos ni a tus hermanos ni a tus parientes ni a vecinos ricos, no sea que ellos, a su vez, te vuelvan a convidar, y seas recompensado.

Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 C uando hagas banquete, llama a los pobres, a los mancos, a los cojos y a los ciegos;

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 y serás bienaventurado, porque ellos no te pueden recompensar, pero te será recompensado en la resurrección de los justos. Parábola de la gran cena

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 O yendo esto uno de los que estaban sentados con él a la mesa, le dijo: —¡Bienaventurado el que coma pan en el reino de Dios!

И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 E ntonces Jesús le dijo: «Un hombre hizo una gran cena y convidó a muchos.

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 A la hora de la cena envió a su siervo a decir a los convidados: “Venid, que ya todo está preparado.”

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

18 P ero todos a una comenzaron a excusarse. El primero dijo: “He comprado una hacienda y necesito ir a verla. Te ruego que me excuses.”

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 O tro dijo: “He comprado cinco yuntas de bueyes y voy a probarlos. Te ruego que me excuses.”

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 Y otro dijo: “Acabo de casarme y por tanto no puedo ir.”

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 E l siervo regresó e hizo saber estas cosas a su señor. Entonces, enojado el padre de familia, dijo a su siervo: “Ve pronto por las plazas y las calles de la ciudad, y trae acá a los pobres, a los mancos, a los cojos y a los ciegos.”

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 D ijo el siervo: “Señor, se ha hecho como mandaste y aún hay lugar.”

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 D ijo el señor al siervo: “Ve por los caminos y por los vallados, y fuérzalos a entrar para que se llene mi casa,

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 p ues os digo que ninguno de aquellos hombres que fueron convidados gustará mi cena.”» Lo que cuesta seguir a Cristo

защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

25 G randes multitudes iban con él; y volviéndose, les decía:

А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 « Si alguno viene a mí y no aborrece a su padre, madre, mujer, hijos, hermanos, hermanas y hasta su propia vida, no puede ser mi discípulo.

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 E l que no lleva su cruz y viene en pos de mí, no puede ser mi discípulo.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 ¿ Quién de vosotros, queriendo edificar una torre, no se sienta primero y calcula los gastos, a ver si tiene lo que necesita para acabarla?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?

29 N o sea que, después que haya puesto el cimiento, no pueda acabarla y todos los que lo vean comiencen a hacer burla de él,

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

30 d iciendo: “Este hombre comenzó a edificar y no pudo acabar.”

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 ¿ O qué rey, al marchar a la guerra contra otro rey, no se sienta primero y considera si puede hacer frente con diez mil al que viene contra él con veinte mil?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?

32 Y si no puede, cuando el otro está todavía lejos le envía una embajada y le pide condiciones de paz.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 A sí, pues, cualquiera de vosotros que no renuncie a todo lo que posee, no puede ser mi discípulo. Cuando la sal pierde su sabor

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 » Buena es la sal; pero si la sal se hace insípida, ¿con qué se sazonará?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 N i para la tierra ni para el muladar es útil; la arrojan fuera. El que tiene oídos para oír, oiga.»

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.