1 O tra vez comenzó Jesús a enseñar junto al mar. Y se reunió alrededor de él tanta gente, que subió a una barca que estaba en el mar, y se sentó; mientras, la gente se quedaba en la orilla.

И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 E ntonces les enseñaba por medio de parábolas muchas cosas. Les decía en su enseñanza:

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

3 — Oíd: El sembrador salió a sembrar;

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 y , al sembrar, aconteció que una parte cayó junto al camino, y vinieron las aves del cielo y se la comieron.

И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

5 O tra parte cayó en pedregales, donde no había mucha tierra, y brotó pronto, porque la tierra no era profunda;

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 p ero cuando salió el sol se quemó, y como no tenía raíz, se secó.

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 O tra parte cayó entre espinos; y los espinos crecieron y la ahogaron, y no dio fruto.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8 P ero otra parte cayó en buena tierra, y dio fruto, pues brotó, creció y produjo a treinta, a sesenta y a ciento por uno.

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 E ntonces añadió: —El que tiene oídos para oír, oiga. Propósito de las parábolas

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 C uando quedó solo, los que estaban cerca de él con los doce le preguntaron sobre la parábola.

И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 Y les dijo: —A vosotros os es dado saber el misterio del reino de Dios; pero a los que están fuera, por parábolas todas las cosas,

И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

12 p ara que viendo, vean y no perciban; y oyendo, oigan y no entiendan; para que no se conviertan y les sean perdonados los pecados. Jesús explica la parábola del sembrador

тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

13 Y les dijo: —¿No entendéis esta parábola? ¿Cómo, pues, entenderéis todas las parábolas?

И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

14 E l sembrador es el que siembra la palabra.

Сеячът сее словото.

15 L os de junto al camino son aquellos en quienes se siembra la palabra, pero después que la oyen viene Satanás y quita la palabra que se sembró en sus corazones.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

16 D e igual modo, los que fueron sembrados en pedregales son los que, al oír la palabra, al momento la reciben con gozo;

Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

17 p ero no tienen raíz en sí y no se mantienen firmes; por eso, cuando viene la tribulación o la persecución por causa de la palabra, tropiezan.

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 L os que fueron sembrados entre espinos son los que oyen la palabra,

Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 p ero los afanes de este siglo, el engaño de las riquezas y las codicias de otras cosas, entran y ahogan la palabra, y la hacen infructuosa.

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

20 Y los que fueron sembrados en buena tierra son los que oyen la palabra, la reciben y dan fruto a treinta, a sesenta y a ciento por uno. Nada oculto que no haya de ser manifestado

А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21 T ambién les dijo: —¿Acaso se trae la luz para ponerla debajo de una vasija o debajo de la cama? ¿No es para ponerla en el candelero?

И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

22 P ues bien, nada hay oculto que no haya de ser manifestado, ni escondido que no haya de salir a luz.

Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

23 S i alguno tiene oídos para oír, oiga.

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 L es dijo también: —Prestad atención a lo que oís, porque con la medida con que medís, os será medido, y aun se os añadirá a vosotros los que oís,

Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

25 p orque al que tiene, se le dará; pero al que no tiene, aun lo que tiene se le quitará. Parábola del crecimiento de la semilla

Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

26 D ecía además: «Así es el reino de Dios, como cuando un hombre echa semilla en la tierra.

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

27 D uerma y vele, de noche y de día, la semilla brota y crece sin que él sepa cómo,

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

28 p orque de por sí lleva fruto la tierra: primero hierba, luego espiga, después grano lleno en la espiga;

Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

29 y cuando el fruto está maduro, en seguida se mete la hoz, porque la siega ha llegado.» Parábola de la semilla de mostaza

А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 D ecía también: «¿A qué compararemos el reino de Dios? ¿Qué parábola nos servirá para representarlo?

При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

31 E s como el grano de mostaza, que cuando se siembra es la más pequeña de todas las semillas que hay en la tierra,

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

32 p ero después de sembrado crece y se hace la mayor de todas las hortalizas, y echa grandes ramas, de tal manera que las aves del cielo pueden morar bajo su sombra.» El uso que Jesús hace de las parábolas

но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 C on muchas parábolas como éstas les hablaba la palabra, conforme a lo que podían oír.

С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

34 Y sin parábolas no les hablaba; aunque a sus discípulos se lo explicaba todo en privado. Jesús calma la tempestad

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35 A quel día, cuando llegó la noche, les dijo: —Pasemos al otro lado.

И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

36 U na vez despedida la multitud, se lo llevaron tal como estaba en la barca. También había otras barcas.

И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 P ero se levantó una gran tempestad de viento que echaba las olas en la barca, de tal manera que ya se anegaba.

И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38 É l estaba en la popa, durmiendo sobre un cabezal. Lo despertaron y le dijeron: —¡Maestro!, ¿no tienes cuidado que perecemos?

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

39 É l, levantándose, reprendió al viento y dijo al mar: —¡Calla, enmudece! Entonces cesó el viento y sobrevino una gran calma.

И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 Y les dijo: —¿Por qué estáis así amedrentados? ¿Cómo no tenéis fe?

И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 E ntonces sintieron un gran temor, y se decían el uno al otro: —¿Quién es éste, que aun el viento y el mar lo obedecen?

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?