1 R espondió entonces Job y dijo:

Тогава Иов в отговор рече:

2 « ¿Hasta cuándo angustiaréis mi alma y me moleréis con palabras?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 Y a me habéis insultado diez veces, ¿no os avergonzáis de injuriarme?

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 A un siendo verdad que yo haya errado, sobre mí recaería mi error.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 P ero si vosotros os jactáis contra mí, y contra mí alegáis mi oprobio,

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 s abed ahora que Dios me ha derribado, y me ha atrapado en su red.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 Y o grito: “¡Agravio!”, pero no se me oye; doy voces, pero no se me hace justicia.

Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 D ios ha cercado con valla mi camino y no puedo pasar; y sobre mis veredas ha tendido tinieblas.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 M e ha despojado de mi gloria y ha quitado la corona de mi cabeza.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 P or todos lados me ha arruinado, y perezco; ha hecho que pase mi esperanza como un árbol arrancado.

Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 H ace arder contra mí su furor y me tiene por uno de sus enemigos.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 A una vienen sus ejércitos, se atrincheran contra mí, y acampan en derredor de mi morada.

Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 » Hace que de mí se alejen mis hermanos, y que mis conocidos, como extraños, se aparten de mí.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 M is parientes se detienen; mis conocidos me olvidan.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 L os moradores de mi casa y mis criadas me tienen por extraño; forastero soy yo ante sus ojos.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 L lamo a mi siervo y no responde, aun cuando con mi propia boca le suplico.

Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

17 M i aliento ha venido a ser extraño a mi mujer, aunque por los hijos de mis entrañas le rogaba.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18 I ncluso los muchachos me desprecian, y al levantarme hablan contra mí.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 T odos mis íntimos amigos me aborrecen; los que yo amo se vuelven contra mí.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 M i piel y mi carne se han pegado a mis huesos, y he escapado con sólo la piel de mis dientes.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

21 ¡ Vosotros, mis amigos, tened compasión de mí! ¡Tened compasión de mí, porque la mano de Dios me ha tocado!

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 ¿ Por qué vosotros me perseguís, lo mismo que Dios, y ni aun de mi carne os saciáis?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 » ¡Quién diera ahora que mis palabras fueran escritas! ¡Quién diera que se escribiesen en un libro,

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 o que con cincel de hierro y con plomo fueran esculpidas en piedra para siempre!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 P ero yo sé que mi Redentor vive, y que al fin se levantará sobre el polvo,

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 y que después de deshecha esta mi piel, en mi carne he de ver a Dios.

И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

27 L o veré por mí mismo; mis ojos lo verán, no los de otro. Pero ahora mi corazón se consume dentro de mí.

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 » Deberíais decir: “¿Por qué lo perseguimos, si la raíz de su situación está en él mismo?”

Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

29 ¡ Temed vosotros delante de la espada, porque sobreviene el furor de la espada a causa de las injusticias! ¡Sabed, pues, que hay un juicio!»

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.