1 Т огава Иов в отговор рече:

Respondió entonces Job y dijo:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

«¿Hasta cuándo angustiaréis mi alma y me moleréis con palabras?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Ya me habéis insultado diez veces, ¿no os avergonzáis de injuriarme?

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Aun siendo verdad que yo haya errado, sobre mí recaería mi error.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Pero si vosotros os jactáis contra mí, y contra mí alegáis mi oprobio,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

sabed ahora que Dios me ha derribado, y me ha atrapado en su red.

7 Е то, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Yo grito: “¡Agravio!”, pero no se me oye; doy voces, pero no se me hace justicia.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Dios ha cercado con valla mi camino y no puedo pasar; y sobre mis veredas ha tendido tinieblas.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Me ha despojado de mi gloria y ha quitado la corona de mi cabeza.

10 С ъкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Por todos lados me ha arruinado, y perezco; ha hecho que pase mi esperanza como un árbol arrancado.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Hace arder contra mí su furor y me tiene por uno de sus enemigos.

12 П олковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

A una vienen sus ejércitos, se atrincheran contra mí, y acampan en derredor de mi morada.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

»Hace que de mí se alejen mis hermanos, y que mis conocidos, como extraños, se aparten de mí.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Mis parientes se detienen; mis conocidos me olvidan.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Los moradores de mi casa y mis criadas me tienen por extraño; forastero soy yo ante sus ojos.

16 В икам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

Llamo a mi siervo y no responde, aun cuando con mi propia boca le suplico.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

Mi aliento ha venido a ser extraño a mi mujer, aunque por los hijos de mis entrañas le rogaba.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Incluso los muchachos me desprecian, y al levantarme hablan contra mí.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Todos mis íntimos amigos me aborrecen; los que yo amo se vuelven contra mí.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

Mi piel y mi carne se han pegado a mis huesos, y he escapado con sólo la piel de mis dientes.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

¡Vosotros, mis amigos, tened compasión de mí! ¡Tened compasión de mí, porque la mano de Dios me ha tocado!

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

¿Por qué vosotros me perseguís, lo mismo que Dios, y ni aun de mi carne os saciáis?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

»¡Quién diera ahora que mis palabras fueran escritas! ¡Quién diera que se escribiesen en un libro,

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

o que con cincel de hierro y con plomo fueran esculpidas en piedra para siempre!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Pero yo sé que mi Redentor vive, y que al fin se levantará sobre el polvo,

26 И , като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

y que después de deshecha esta mi piel, en mi carne he de ver a Dios.

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Lo veré por mí mismo; mis ojos lo verán, no los de otro. Pero ahora mi corazón se consume dentro de mí.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

»Deberíais decir: “¿Por qué lo perseguimos, si la raíz de su situación está en él mismo?”

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

¡Temed vosotros delante de la espada, porque sobreviene el furor de la espada a causa de las injusticias! ¡Sabed, pues, que hay un juicio!»