1 Д а! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

»Por eso también se estremece mi corazón y salta de su sitio.

2 С лушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

Oíd atentamente el fragor de su voz, el estruendo que sale de su boca.

3 П раща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

Por debajo de todos los cielos lo dirige, y su luz alcanza los confines de la tierra.

4 С лед нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

Después de ella suena un bramido: truena él con voz majestuosa. Se oye el trueno, y no lo detiene.

5 Б ог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

Truena Dios maravillosamente con su voz. Hace grandes cosas, que nosotros no entendemos.

6 З ащото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

Porque le dice a la nieve: “¡Cae sobre la tierra!”, y también a la llovizna y a los aguaceros torrenciales.

7 З апечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.

Así hace que el hombre se retire, para que todos los mortales reconozcan su obra.

8 Т огава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

Las fieras entran en sus guaridas y permanecen en sus moradas.

9 О т помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.

Del sur viene el torbellino, y el frío, de los vientos del norte.

10 Ч рез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

Por el soplo de Dios llega el hielo y la extensión de las aguas se congela.

11 Т оже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

Él llena de humedad la densa nube; y con la luz desvanece la niebla.

12 К оито според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

Asimismo, conforme a sus designios, las nubes giran en derredor, para hacer sobre la faz del mundo, en la tierra, lo que él les mande.

13 Б ило, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

Él las hará venir, unas veces como castigo, otras a causa de la tierra y otras por misericordia.

14 С лушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

»Escucha esto, Job; detente y considera las maravillas de Dios.

15 Р азбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¿Sabes tú cómo Dios las pone en concierto y hace resplandecer la luz de su nube?

16 Р азбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¿Has conocido tú las diferencias de las nubes, las maravillas del que es perfecto en sabiduría?

17 Т и, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.

¿Por qué están calientes tus vestidos cuando él sosiega la tierra con el viento del sur?

18 М ожеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¿Extendiste tú con él los cielos, firmes como un espejo fundido?

19 Н аучи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.

Muéstranos qué le hemos de decir, porque nosotros no podemos ordenar las ideas a causa de la oscuridad.

20 Щ е Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

¿Precisa él que le cuenten lo que yo digo, o que le informen de lo que dice el hombre?

21 И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

»Ahora no se puede mirar la luz resplandeciente de los cielos, pero luego que pasa el viento y los limpia,

22 Т а е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!

llega de la parte del norte la dorada claridad: ¡la terrible majestad que hay en Dios!

23 В семогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

Él es el Todopoderoso, grande en poder, al cual no alcanzamos, que a nadie oprime en juicio y en su gran justicia.

24 З атова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

Lo temen por tanto los hombres, pero él no estima a ninguno que en su propio corazón se cree sabio.»