1 Г де е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

¿A dónde se ha ido tu amado, tú, la más hermosa entre las mujeres? ¿A dónde se dirigió tu amado, y lo buscaremos contigo? La esposa

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

Mi amado ha bajado a su jardín, a las eras de las especias, a apacentar en los huertos y recoger los lirios.

3 А з съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

¡Yo soy de mi amado, y mi amado es mío! Él apacienta entre los lirios. El esposo

4 Х убава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

Amada mía, eres bella como Tirsa, deseable como Jerusalén, imponente como ejércitos en orden de batalla.

5 О твърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

¡Aparta tus ojos de mí, pues me subyugan! Tu cabello es como manada de cabras que bajan retozando las laderas de Galaad.

6 З ъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

Tus dientes, como manada de ovejas que suben del baño, ninguna estéril, todas con crías gemelas.

7 Ч елото ти под булото е Като част от нар.

Tus mejillas, como gajos de granada detrás de tu velo.

8 И ма шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

Sesenta son las reinas, ochenta las concubinas, y las jóvenes, sin número;

9 & lt;Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

mas única y perfecta es la paloma mía, la única de su madre, la escogida de quien la dio a luz. Las jóvenes la vieron y la llamaron «bienaventurada»; la alabaron las reinas y las concubinas. Coro

10 К оя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

«¿Quién es ésta, que se muestra como el alba, hermosa como la luna, radiante como el sol, imponente como ejércitos en orden de batalla?» La esposa

11 С лязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

Bajé al huerto de los nogales a ver los frutos del valle, a ver si brotaban las vides y florecían los granados.

12 Б ез да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

Luego, antes de darme cuenta, mi alma me puso entre los carros de Aminadab. Coro

13 В ърни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

¡Vuelve, vuelve, sulamita! ¡Vuelve, vuelve, que te veamos! La esposa ¿Qué miráis en la sulamita? Coro Que danza, como en los campamentos.