1 С лед това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

Después de estas cosas, el Señor designó también a otros setenta, a quienes envió de dos en dos delante de él a toda ciudad y lugar adonde él había de ir.

2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

Y les dijo: «La mies a la verdad es mucha, pero los obreros pocos; por tanto, rogad al Señor de la mies que envíe obreros a su mies.

3 И дете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Id; yo os envío como corderos en medio de lobos.

4 Н е носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

No llevéis bolsa ni alforja ni calzado; y a nadie saludéis por el camino.

5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

En cualquier casa donde entréis, primeramente decid: “Paz sea a esta casa.”

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

Si hay allí algún hijo de paz, vuestra paz reposará sobre él; y si no, se volverá a vosotros.

7 И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

Quedaos en aquella misma casa, comiendo y bebiendo lo que os den, porque el obrero es digno de su salario. No os paséis de casa en casa.

8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

En cualquier ciudad donde entréis y os reciban, comed lo que os pongan delante

9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

y sanad a los enfermos que en ella haya, y decidles: “Se ha acercado a vosotros el reino de Dios.”

10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

Pero en cualquier ciudad donde entréis y no os reciban, salid por sus calles y decid:

11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

“¡Aun el polvo de vuestra ciudad, que se ha pegado a nuestros pies, lo sacudimos contra vosotros! Pero sabed que el reino de Dios se ha acercado a vosotros.”

12 К азвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

Os digo que en aquel día será más tolerable el castigo para Sodoma que para aquella ciudad. Ayes sobre las ciudades impenitentes

13 Г орко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

»¡Ay de ti, Corazín! ¡Ay de ti, Betsaida! que si en Tiro y en Sidón se hubieran hecho los milagros que se han hecho en vosotras, tiempo ha que, sentadas en ceniza y con vestidos ásperos, se habrían arrepentido.

14 О баче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

Por tanto, en el juicio será más tolerable el castigo para Tiro y Sidón que para vosotras.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

Y tú, Capernaúm, que hasta los cielos eres levantada, hasta el Hades serás abatida.

16 К ойто слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

»El que a vosotros oye, a mí me oye; y el que a vosotros desecha, a mí me desecha; y el que me desecha a mí, desecha al que me envió». Regreso de los setenta

17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

Regresaron los setenta con gozo, diciendo: —¡Señor, hasta los demonios se nos sujetan en tu nombre!

18 А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

Les dijo: —Yo veía a Satanás caer del cielo como un rayo.

19 Е то, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

Os doy potestad de pisotear serpientes y escorpiones, y sobre toda fuerza del enemigo, y nada os dañará.

20 О баче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

Pero no os regocijéis de que los espíritus se os sujetan, sino regocijaos de que vuestros nombres están escritos en los cielos. Jesús se regocija

21 В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

En aquella misma hora Jesús se regocijó en el Espíritu, y dijo: «Yo te alabo, Padre, Señor del cielo y de la tierra, porque escondiste estas cosas de los sabios y entendidos y las has revelado a los niños. Sí, Padre, porque así te agradó.

22 В сичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

»Todas las cosas me fueron entregadas por mi Padre; y nadie conoce quién es el Hijo, sino el Padre; ni quién es el Padre, sino el Hijo y aquel a quien el Hijo lo quiera revelar.»

23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

Y volviéndose a los discípulos, les dijo aparte: —Bienaventurados los ojos que ven lo que vosotros veis,

24 З ащото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

pues os digo que muchos profetas y reyes desearon ver lo que vosotros veis, y no lo vieron; y oír lo que oís, y no lo oyeron. El buen samaritano

25 И , ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

Un intérprete de la Ley se levantó y dijo, para probarlo: —Maestro, ¿haciendo qué cosa heredaré la vida eterna?

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

Él le dijo: —¿Qué está escrito en la Ley? ¿Cómo lees?

27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

Aquél, respondiendo, dijo: —Amarás al Señor tu Dios con todo tu corazón, con toda tu alma, con todas tus fuerzas y con toda tu mente; y a tu prójimo como a ti mismo.

28 & lt;Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

Le dijo: —Bien has respondido; haz esto y vivirás.

29 Н о той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

Pero él, queriendo justificarse a sí mismo, dijo a Jesús: —¿Y quién es mi prójimo?

30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

Respondiendo Jesús, dijo: —Un hombre que descendía de Jerusalén a Jericó cayó en manos de ladrones, los cuales lo despojaron, lo hirieron y se fueron dejándolo medio muerto.

31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

Aconteció que descendió un sacerdote por aquel camino, y al verlo pasó de largo.

32 С ъщо и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

Asimismo un levita, llegando cerca de aquel lugar, al verlo pasó de largo.

33 Н о един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

Pero un samaritano que iba de camino, vino cerca de él y, al verlo, fue movido a misericordia.

34 п риближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

Acercándose, vendó sus heridas echándoles aceite y vino, lo puso en su cabalgadura, lo llevó al mesón y cuidó de él.

35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

Otro día, al partir, sacó dos denarios, los dio al mesonero y le dijo: “Cuídamelo, y todo lo que gastes de más yo te lo pagaré cuando regrese.”

36 К ой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

¿Quién, pues, de estos tres te parece que fue el prójimo del que cayó en manos de los ladrones?

37 Т ой рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

Él dijo: —El que usó de misericordia con él. Entonces Jesús le dijo: —Ve y haz tú lo mismo. Jesús visita a Marta y a María

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

Aconteció que, yendo de camino, entró en una aldea, y una mujer llamada Marta lo recibió en su casa.

39 Т я имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

Ésta tenía una hermana que se llamaba María, la cual, sentándose a los pies de Jesús, oía su palabra.

40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

Marta, en cambio, se preocupaba con muchos quehaceres y, acercándose, dijo: —Señor, ¿no te da cuidado que mi hermana me deje servir sola? Dile, pues, que me ayude.

41 Н о Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

Respondiendo Jesús, le dijo: —Marta, Marta, afanada y turbada estás con muchas cosas.

42 н о едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

Pero sólo una cosa es necesaria, y María ha escogido la buena parte, la cual no le será quitada.