1 Е то думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

Éstas son las palabras que habló Moisés a todo Israel a este lado del Jordán, en el desierto, en el Arabá, frente al Mar Rojo, entre Parán, Tofel, Labán, Hazerot y Dizahab.

2 ( Има единадесет дена <разстояние> от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

Once jornadas hay desde Horeb, camino de los montes de Seir, hasta Cades-barnea.

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

Y aconteció que a los cuarenta años, el primer día del undécimo mes, Moisés habló a los hijos de Israel conforme a todas las cosas que Jehová le había mandado acerca de ellos,

4 с лед като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

después que derrotó a Sehón, rey de los amorreos, el cual habitaba en Hesbón, y a Og, rey de Basán, que habitaba en Astarot, en Edrei.

5 О ттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

De este lado del Jordán, en tierra de Moab, resolvió Moisés proclamar esta ley, diciendo:

6 Г оспод нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

«Jehová, nuestro Dios, nos habló así en Horeb: “Habéis estado bastante tiempo en este monte.

7 О бърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни <места> в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

Volveos e id al monte del amorreo y a todas sus comarcas, en el Arabá, en el monte, en los valles, en el Neguev y junto a la costa del mar, a la tierra del cananeo y al Líbano, hasta el gran río, el río Éufrates.

8 Е то, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

Mirad, yo os he entregado la tierra; entrad y poseed la tierra que Jehová juró dar a vuestros padres Abraham, Isaac y Jacob, y a su descendencia después de ellos.” Nombramiento de jueces

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

»En aquel tiempo yo os hablé y os dije: “Yo solo no puedo llevaros.

10 Г оспод вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

Jehová, vuestro Dios, os ha multiplicado tanto que hoy vosotros sois tan numerosos como las estrellas del cielo.

11 ( Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

¡Jehová, Dios de vuestros padres, os haga mil veces más numerosos de lo que ahora sois y os bendiga, como os ha prometido!

12 К ак ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

¿Cómo llevaré yo solo vuestras molestias, vuestras cargas y vuestros pleitos?

13 И зберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

Dadme de entre vosotros, de vuestras tribus, hombres sabios, entendidos y expertos, para que yo los ponga como vuestros jefes.”

14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

»Me respondisteis y dijisteis: “Bueno es hacer lo que has dicho.”

15 П рочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

»Entonces tomé a los principales de vuestras tribus, hombres sabios y expertos, y los puse como jefes sobre vosotros, jefes de mil, de cien, de cincuenta y de diez, y gobernadores de vuestras tribus.

16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

Y di a vuestros jueces esta orden: “Oíd entre vuestros hermanos, y juzgad justamente entre el hombre y su hermano, o un extranjero.

17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

No hagáis distinción de persona en el juicio: tanto al pequeño como al grande oiréis. No tendréis temor de ninguno, porque el juicio es de Dios. La causa que os sea difícil, la traeréis a mí, y yo la oiré.”

18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

»Os mandé, pues, en aquel tiempo, todo lo que habíais de hacer. Misión de los doce exploradores

19 К ато отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

»Cuando salimos de Horeb, anduvimos todo aquel grande y terrible desierto que habéis visto, por el camino del monte del amorreo, como Jehová, nuestro Dios, nos lo mandó, y llegamos hasta Cades-barnea.

20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

Entonces os dije: “Habéis llegado al monte del amorreo, el cual Jehová, nuestro Dios, nos da.

21 Е то, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

Mira, Jehová, tu Dios, te ha entregado la tierra: sube y toma posesión de ella, como Jehová, el Dios de tus padres, te ha dicho. No temas ni desmayes.”

22 Т огава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

Pero os acercasteis todos a decirme: “Enviemos hombres delante de nosotros, que reconozcan la tierra y a su regreso nos traigan razón del camino por donde hemos de subir y de las ciudades adonde hemos de llegar.”

23 Т ова ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

»La propuesta me pareció bien, y tomé doce hombres de entre vosotros, un hombre por cada tribu.

24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

Ellos se encaminaron y subieron al monte; llegaron hasta el valle de Escol y reconocieron la tierra.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

Tomaron en sus manos de los frutos del país, nos los trajeron y nos dieron este informe: “Es buena la tierra que Jehová nuestro Dios nos da.”

26 Н о вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

Sin embargo, no quisisteis subir, sino que fuisteis rebeldes al mandato de Jehová, vuestro Dios.

27 Р оптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

Os pusisteis a murmurar en vuestras tiendas, diciendo: “Porque Jehová nos aborrece, nos ha sacado de la tierra de Egipto, para entregarnos en manos del amorreo y destruirnos.

28 К ъде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

¿A dónde subiremos? Nuestros hermanos han atemorizado nuestro corazón, al decir: ‘Este pueblo es mayor y más alto que nosotros, las ciudades son grandes y están amuralladas hasta el cielo. Allí también vimos a los hijos de Anac.’”

29 Н о аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

»Entonces os dije: “No temáis ni tengáis miedo de ellos.

30 Г оспод вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

Jehová, vuestro Dios, el cual va delante de vosotros, peleará por vosotros, conforme a todas las cosas que hizo por vosotros en Egipto ante vuestros ojos.

31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

En el desierto has visto que Jehová, tu Dios, te ha traído, como trae el hombre a su hijo, por todo el camino que habéis andado, hasta llegar a este lugar.”

32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

Pero ni aun así creísteis a Jehová, vuestro Dios,

33 К ойто вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

quien iba delante de vosotros por el camino para buscaros el lugar donde habíais de acampar, con el fuego de noche para mostraros el camino que debías seguir, y con la nube de día. Dios castiga a Israel

34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

»Cuando Jehová oyó la voz de vuestras palabras, se enojó e hizo este juramento:

35 Н и един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

“Ni un solo hombre de esta mala generación verá la buena tierra que juré que había de dar a vuestros padres,

36 о свен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

excepto Caleb hijo de Jefone; él la verá, y yo le daré a él y a sus hijos la tierra que pisó, porque ha seguido fielmente a Jehová.”

37 П а и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

»También contra mí se enojó Jehová por vosotros, y me dijo: “Tampoco tú entrarás allá.

38 И сус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде <земята> за наследство на Израиля.

Josué hijo de Nun, el cual te sirve, él entrará allá; anímalo, porque él la entregará a Israel.

39 П ри това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават <още> добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам <земята> и те ще я владеят.

Y vuestros niños, de los cuales dijisteis que servirían de botín, y vuestros hijos, que no saben hoy lo bueno ni lo malo, ellos entrarán allá; a ellos la daré y ellos la heredarán.

40 В ие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

Pero vosotros volveos e id al desierto, camino del Mar Rojo.” La derrota en Horma

41 Т огава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

»Entonces respondisteis y me dijisteis: “Hemos pecado contra Jehová. Nosotros subiremos y pelearemos, conforme a todo lo que Jehová, nuestro Dios, nos ha mandado.” Os armasteis cada uno con vuestras armas de guerra y os preparasteis para subir al monte.

42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

Pero Jehová me dijo: “Diles: No subáis ni peleéis, pues no estoy entre vosotros; para que no seáis derrotados por vuestros enemigos.”

43 Т ака ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

»Yo os hablé, pero no me escuchasteis; antes fuisteis rebeldes al mandato de Jehová, y persistiendo con altivez subisteis al monte.

44 Т огава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

Pero salió a vuestro encuentro el amorreo que habitaba en aquel monte, os persiguieron como hacen las avispas y os derrotaron en Seir hasta llegar a Horma.

45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

Entonces volvisteis y llorasteis delante de Jehová, pero Jehová no escuchó vuestra voz ni os prestó atención.

46 Т ака стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте <там>.

Por eso os tuvisteis que quedar en Cades todo ese tiempo que habéis estado allí.