1 Т огава Иов в отговор рече:

Respondió Job y dijo:

2 М ного такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

«Muchas veces he oído cosas como éstas, ¡Consoladores molestos sois todos vosotros!

3 С вършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

¿Tendrán fin las palabras vacías? ¿Qué es lo que te anima a responder?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

También yo podría hablar como vosotros, si vuestra alma estuviera en lugar de la mía. Yo podría hilvanar contra vosotros palabras, y sobre vosotros mover la cabeza.

5 & lt;Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

Pero os alentaría con mis palabras, y el consuelo de mis labios calmaría vuestro dolor.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

»Pero en mí, aunque yo hable, el dolor no cesa; y aunque deje de hablar, no se aparta de mí.

7 Н о сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

Porque ahora él me ha fatigado; ha asolado toda mi compañía.

8 Н абръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

Me ha llenado de arrugas: testigo es mi delgadez, la cual se levanta contra mí para testificar en mi rostro.

9 Р азкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

Su furor me ha destrozado, me ha sido contrario; cruje sus dientes contra mí: contra mí aguza sus ojos mi enemigo.

10 З япат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

Ellos han abierto contra mí su boca, y han herido mis mejillas con afrenta: ¡contra mí se han juntado todos!

11 Б ог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

Dios me ha entregado al mentiroso, en las manos de los impíos me ha hecho caer.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

Yo vivía en prosperidad, y me desmenuzó; me arrebató por la cerviz, me despedazó y me puso por blanco suyo.

13 С трелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

Me rodearon sus flecheros, y él partió mis riñones sin compasión y derramó mi hiel por tierra.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

Me quebrantó de quebranto en quebranto; corrió contra mí como un gigante.

15 В ретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

Entonces cosí sobre mi piel tejidos ásperos y puse mi cabeza en el polvo.

16 Л ицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

Mi rostro está hinchado por el llanto y mis párpados entenebrecidos,

17 А ко и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

a pesar de no haber iniquidad en mis manos y de ser pura mi oración.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

»¡Tierra, no cubras mi sangre ni haya en ti lugar para mi clamor!

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

En los cielos está mi testigo y mi testimonio en las alturas.

20 М оите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

Disputadores son mis amigos, mas ante Dios derramaré mis lágrimas.

21 Д ано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

¡Ojalá pudiera disputar el hombre con Dios como con su prójimo!

22 З ащото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

Mas vienen los años, que están contados, y yo me iré por el camino sin regreso.