1 М олитва на пророк Авакума, по оплакванията.

Oración del profeta Habacuc, sobre Sigionot

2 Г осподи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.

«¡Jehová, he oído tu palabra, y temí! ¡Jehová, aviva tu obra en medio de los tiempos, en medio de los tiempos hazla conocer; en la ira acuérdate de la misericordia!

3 Б ог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

Dios viene de Temán; el Santo, desde el monte Parán. Selah »Su gloria cubrió los cielos, la tierra se llenó de su alabanza.

4 С иянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

Su resplandor es como la luz. Rayos brillantes salen de su mano; allí está escondido su poder.

5 П ред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

Delante de su rostro va la mortandad, y tras sus pies salen carbones encendidos.

6 Т ой застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

Se levanta y mide la tierra; mira, y se estremecen las naciones. Los montes antiguos se desmoronan, los collados antiguos se derrumban; pero sus caminos son eternos.

7 В идях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

»He visto las tiendas de Cusán en aflicción; las tiendas de la tierra de Madián tiemblan.

8 Н егодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?

¿Te has airado, Jehová, contra los ríos? ¿Contra los ríos te has airado? ¿Arde tu ira contra el mar cuando montas en tus caballos, en tus carros de victoria?

9 Л ъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

»Tienes tu arco preparado; los juramentos a las tribus fueron palabra segura. Selah »Has hendido la tierra con los ríos.

10 В идяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

Te ven los montes y temen; pasa la inundación; el abismo deja oír su voz y alza sus manos a lo alto.

11 С лънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

El sol y la luna se detienen en su lugar, a la luz de tus saetas que cruzan, al resplandor de tu refulgente lanza.

12 С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

Con ira pisas la tierra, con furor pisoteas las naciones.

13 И злязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

Has salido para socorrer a tu pueblo, para socorrer a tu ungido. Has abatido la cabeza de la casa del impío, has descubierto el cimiento hasta la roca. Selah

14 П ронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

»Traspasaste con sus propios dardos las cabezas de sus guerreros, que como tempestad acometieron para dispersarme, regocijados como si fueran a devorar al pobre en secreto.

15 С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

»Caminas en el mar con tus caballos, sobre la mole de las muchas aguas.

16 Ч ух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

Oí, y se conmovieron mis entrañas; al oír la voz temblaron mis labios. Pudrición entró en mis huesos, y dentro de mí me estremecí. Tranquilo espero el día de la angustia que vendrá sobre el pueblo que nos ataca.

17 З ащото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

»Aunque la higuera no florezca ni en las vides haya frutos, aunque falte el producto del olivo y los labrados no den mantenimiento, aunque las ovejas sean quitadas de la majada y no haya vacas en los corrales,

18 П ак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

con todo, yo me alegraré en Jehová, me gozaré en el Dios de mi salvación.

19 И еова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.

Jehová, el Señor, es mi fortaleza; él me da pies como de ciervas y me hace caminar por las alturas.» Al jefe de los cantores. Para instrumentos de cuerdas.