1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Con nuestros oídos, Dios, hemos oído, nuestros padres nos han contado la obra que hiciste en sus días, en los tiempos antiguos.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Tú con tu mano echaste las naciones y los plantaste a ellos; afligiste a los pueblos y los arrojaste,

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

pues no se apoderaron de la tierra por su espada, ni su brazo los libró; sino tu diestra, tu brazo, y la luz de tu rostro, porque te complaciste en ellos.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

Tú, Dios, eres mi rey; ¡manda salvación a Jacob!

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Por medio de ti sacudiremos a nuestros enemigos; en tu nombre hollaremos a nuestros adversarios,

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

porque no confiaré en mi arco ni mi espada me salvará,

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

pues tú nos has guardado de nuestros enemigos, has avergonzado a los que nos aborrecían.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

¡En Dios nos gloriaremos todo el tiempo y por siempre alabaremos tu nombre! Selah

9 Н о сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Pero nos has desechado, nos has hecho avergonzar, y ya no sales con nuestros ejércitos.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Nos hiciste retroceder delante del enemigo y nos saquean para sí los que nos aborrecen.

11 П редал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Nos entregas como ovejas al matadero y nos has esparcido entre las naciones.

12 П родал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

Has vendido a tu pueblo de balde; ¡no exigiste ningún precio!

13 П равиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Nos has hecho objeto de afrenta de nuestros vecinos; nos pones por escarnio y por burla de los que nos rodean.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Nos pusiste por proverbio entre las naciones; todos al vernos menean la cabeza.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Cada día mi vergüenza está delante de mí y la confusión cubre mi rostro

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

por la voz del que me vitupera y me deshonra, por razón del enemigo y del vengativo.

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Todo esto nos ha venido, y no nos hemos olvidado de ti ni hemos faltado a tu pacto.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

No se ha vuelto atrás nuestro corazón ni se han apartado de tus caminos nuestros pasos,

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

para que nos arrojaras al lugar de los chacales y nos cubrieras con la sombra de la muerte.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Si nos hubiéramos olvidado del nombre de nuestro Dios o alzado nuestras manos hacia un dios ajeno,

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

¿no lo descubriría Dios?, pues él conoce los secretos del corazón.

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

Pero por causa de ti nos matan cada día; somos contados como ovejas para el matadero.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

¡Despierta! ¿Por qué duermes, Señor? ¡Despierta! No te alejes para siempre.

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

¿Por qué escondes tu rostro, y te olvidas de nuestra aflicción y de la opresión nuestra?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

Porque nuestra alma está agobiada hasta el polvo y nuestro cuerpo está postrado hasta la tierra,

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

¡levántate para ayudarnos y redímenos por causa de tu misericordia!