1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Dumnezeule, am auzit cu urechile noastre, părinţii noştri ne-au povestit despre lucrarea pe care ai înfăptuit-o pe vremea lor, în vremuri străvechi;

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

am auzit cum Tu, prin braţul Tău, ai dezrădăcinat neamuri, ca să-i plantezi pe ei, ai izgonit noroade, ca să-i extinzi pe ei.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Nu prin sabia lor au moştenit ţara, nu braţul lor i-a izbăvit, ci dreapta Ta, braţul Tău, lumina feţei Tale, fiindcă îi iubeai.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

Dumnezeule, Tu eşti împăratul meu! Porunceşte dar izbăvirea lui Iacov!

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Cu Tine ne doborâm duşmanii, cu Numele Tău ne călcăm în picioare potrivnicii.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Nu mă încred în arcul meu, sabia mea nu mă izbăveşte,

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

ci Tu ne vei izbăvi de duşmanii noştri, iar pe cei ce ne urăsc, Tu îi vei face de ruşine!

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

Noi în Dumnezeu ne lăudăm mereu, Numele Tău îl slăvim pe vecie. Sela

9 Н о сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Totuşi, Tu ne-ai respins şi ne-ai umilit, nu mai ieşi cu oştile noastre.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Tu ai făcut să ne retragem dinaintea duşmanului, astfel că cei ce ne urăsc ne jefuiesc.

11 П редал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Ne dai ca pe nişte oi la tăiere, ne împrăştii printre neamuri.

12 П родал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

Îţi vinzi poporul pe un preţ de nimic şi nu câştigi nimic prin vânzarea lui.

13 П равиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Ne faci de batjocura vecinilor noştri, de ocara şi de dispreţul celor ce ne înconjoară.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Ne faci de pomină printre neamuri, pricină de clătinare din cap printre popoare.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Toată ziua ocara îmi stă înainte şi ruşinea îmi acoperă faţa,

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

la glasul batjocoritorului şi al blasfemiatorului, la vederea duşmanului şi a răzbunătorului.

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Toate acestea au venit asupra noastră, dar noi nu Te-am uitat şi nu am încălcat legământul Tău.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

Inima noastră nu Ţi-a întors spatele şi paşii noştri nu s-au îndepărtat de calea Ta.

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

Tu însă ne-ai zdrobit în locul de vânătoare al şacalilor şi ne-ai acoperit cu beznă.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Dacă am fi uitat Numele Dumnezeului nostru şi ne-am fi întins palmele spre vreun dumnezeu străin,

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

n-ar fi descoperit Dumnezeu aceasta? Doar El cunoaşte toate tainele inimii.

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

Totuşi, din pricina Ta suntem daţi morţii toată ziua, suntem consideraţi ca nişte oi pentru tăiere.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

Scoală-Te! De ce dormi, Stăpâne? Trezeşte-Te, nu ne lepăda pe vecie!

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

De ce Îţi ascunzi faţa, de ce ne uiţi umilinţa şi necazul?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

Sufletul nostru este doborât în ţărână, pântecele ne este lipit de pământ!

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

Ridică-Te şi vino în ajutorul nostru! Răscumpără-ne, din pricina îndurării Tale!