1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Atunci Elifaz din Teman a luat cuvântul şi i-a zis:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

„Dacă ar îndrăzni cineva să-ţi vorbească, te vei supăra? Dar cine ar putea să tacă?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Iată că tu i-ai învăţat pe mulţi, tu ai întărit mâinile slăbite.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

Cuvintele tale i-au ridicat pe cei ce se clătinau şi au întărit genunchii care se îndoiau.

5 А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

Dar acum necazul a venit asupra ta şi eşti descurajat; te atinge şi te laşi copleşit.

6 В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Nu este oare frica de Dumnezeu încrederea ta, iar curăţia căilor tale nu este ea nădejdea ta?

7 С помни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

Gândeşte-te, te rog! A pierit vreodată un om nevinovat? Sau au fost vreodată cei drepţi nimiciţi?

8 Д о колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Aşa cum am văzut eu, cei care ară răutatea şi seamănă necazul, le culeg roadele.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Suflarea lui Dumnezeu îi nimiceşte, iar izbucnirea mâniei Sale îi mistuie.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Urletul leului, răgetul leului fioros încetează şi colţii leilor tineri sunt zdrobiţi.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

Leul cel puternic piere din lipsă de pradă, iar puii leoaicei sunt risipiţi.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

Mi s-a spus un cuvânt pe ascuns, urechea mea a auzit o şoaptă.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

În mijlocul frământărilor din timpul vedeniilor nopţii, când oamenii sunt cuprinşi de un somn adânc,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

m-au năpădit frica şi cutremurul şi-au început să-mi tremure oasele.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Un duh a trecut uşor prin faţa mea; atunci părul de pe trup mi s-a zbârlit.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

S-a oprit, dar nu i-am putut desluşi înfăţişarea; conturul cuiva era înaintea ochilor mei. Şi am auzit un glas care şoptea:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

«Poate omul să fie drept înaintea lui Dumnezeu? Poate el să fie curat înaintea Făcătorului său?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

Dacă nu se încrede El nici chiar în slujitorii Săi şi găseşte greşeli chiar şi la îngerii Săi,

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

cu atât mai mult la cei ce trăiesc în case de lut, ale căror temelii sunt în ţărână şi care sunt striviţi mai uşor decât o molie.

20 М ежду заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

De dimineaţa până seara sunt nimiciţi; pier şi sunt daţi uitării pentru totdeauna.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Nu le este smulsă oare funia cortului lor? Ei mor însă fără să fi dobândit înţelepciune.»