1 ( По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

Doamne, ascultă rugăciunea mea! Fie ca strigătul meu să ajungă la Tine!

2 Н е скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

Nu-Ţi ascunde faţa de mine în ziua necazului meu! Pleacă-Ţi urechea spre mine; când strig, răspunde-mi degrabă!

3 З ащото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

Îmi pier zilele ca fumul, oasele-mi ard ca jarul.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

Inima-mi este rănită şi se usucă ca iarba, căci uit să-mi mănânc pâinea.

5 П оради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

Din pricina gemetelor mele mi s-au lipit oasele de carne.

6 П риличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

Mă asemăn cu bufniţa din pustie; am ajuns ca o cucuvea printre dărâmături.

7 Л ишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

Stau treaz şi sunt ca o pasăre singuratică pe acoperiş.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

În fiecare zi duşmanii mei mă batjocoresc; batjocoritorii mei mă blestemă.

9 З ащото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

Mănânc cenuşă în loc de pâine şi îmi amestec băutura cu lacrimi,

10 П оради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

din pricina mâniei şi a urgiei Tale; căci Tu m-ai ridicat şi m-ai aruncat.

11 Д ните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

Zilele îmi sunt ca umbra înserării şi mă usuc ca iarba.

12 Н о Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

Însă Tu, Doamne, tronezi pe vecie, amintirea Ta ţine din generaţie în generaţie.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

Tu Te vei ridica şi vei avea milă de Sion, căci este timpul să te înduri de el. I-a sosit vremea!

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

Slujitorii Tăi îndrăgesc pietrele Sionului şi le este milă de ţărâna lui.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

Neamurile se vor teme de Numele Domnului şi toţi regii pământului – de slava Lui,

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

când Domnul va zidi Sionul şi Se va arăta în slava Lui.

17 Т ой е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

El va răspunde la rugăciunile celor nevoiaşi şi nu va dispreţui rugăciunile lor.

18 Т ова ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

Să se scrie aceasta pentru generaţia viitoare, pentru ca poporul care se va naşte să-L laude pe Domnul!

19 З ащото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

El supraveghează din înălţimea sfinţeniei Sale; Domnul priveşte din ceruri pe pământ,

20 З а да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

ca să ia aminte la gemetele prizonierilor şi să-i elibereze pe cei condamnaţi la moarte.

21 З а да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

Numele Domnului va fi vestit din Sion şi lauda Lui – din Ierusalim,

22 К огато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

când se vor strânge popoarele şi regatele ca să-I slujească Domnului.

23 Т ой намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

Mi-a frânt puterea pe drum; mi-a scurtat zilele.

24 А з рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

De aceea am zis: „Dumnezeul meu, nu mă lua la jumătatea zilelor mele, Tu, ai Cărui ani ţin din generaţie în generaţie.

25 О тдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

Tu ai întemeiat la început pământul, iar cerurile sunt lucrarea mâinilor Tale.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

Ele vor pieri, dar Tu rămâi. Toate se vor învechi ca o haină. Le vei schimba ca pe un veşmânt şi ele vor trece.

27 Н о Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

Tu, însă, rămâi Acelaşi şi anii Tăi nu se vor sfârşi.“

28 Ч адата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

Fiii slujitorilor Tăi vor locui ţara şi urmaşii lor vor rămâne înaintea Ta.