1 ( По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

¶ Hear my prayer, O LORD, and let my cry come unto thee.

2 Н е скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

Hide not thy face from me in the day when I am in trouble; incline thine ear unto me; in the day when I call, answer me speedily.

3 З ащото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

For my days are consumed like smoke, and my bones are burned as in a hearth.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

My heart is smitten and withered like grass so that I forget to eat my bread.

5 П оради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

By reason of the voice of my groaning, my bones cleave to my skin.

6 П риличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

I am like a pelican of the wilderness; I am like an owl of the desert.

7 Л ишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

I watch and am as a sparrow alone upon the house top.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

My enemies reproach me all the day, and those that are mad against me are sworn against me.

9 З ащото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

For I have eaten ashes like bread and mingled my drink with weeping,

10 П оради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

because of thine indignation and thy wrath; for thou hast lifted me up and cast me down.

11 Д ните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

My days are like a shadow that declines, and I am withered like grass.

12 Н о Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

¶ But thou, O LORD, shalt endure for ever and thy remembrance unto all generations.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

Thou shalt arise and have mercy upon Zion; for the time to favour her, the set time, is come.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

For thy slaves love her stones and have compassion on the dust thereof.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

So the Gentiles shall fear the name of the LORD, and all the kings of the earth thy glory

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

because the LORD shall have built up Zion, and he shall be seen in his glory.

17 Т ой е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

He shall have regarded the prayer of those who are alone and destitute and not despised their prayer.

18 Т ова ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

This shall be written for the generation to come, and the people who shall be created shall praise JAH.

19 З ащото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

For he has looked down from the height of his sanctuary; from the heavens the LORD beheld the earth

20 З а да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

to hear the groaning of the prisoner; to loose those that are appointed to death,

21 З а да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

that they might declare the name of the LORD in Zion and his praise in Jerusalem,

22 К огато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

when the people are gathered together as one and the kingdoms, to serve the LORD.

23 Т ой намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

¶ He weakened my strength in the way; he shortened my days.

24 А з рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

I said, O my God, do not cut me off in the midst of my days; thy years are from generation to generation.

25 О тдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

Of old thou hast laid the foundation of the earth; and the heavens are the work of thy hands.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

They shall perish, but thou shalt endure: yea, all of them shall wax old like a garment; as a vesture thou shalt change them, and they shall be changed:

27 Н о Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

But thou art the same, and thy years shall have no end.

28 Ч адата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

The sons of thy slaves shall continue, and their seed shall be established before thee.