1 В тия дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израиля. И Анхус каза на Давида: Знай положително, че ще отидеш с мене в множеството, ти и мъжете ти.

¶ And it came to pass in those days, that the Philistines gathered their armies together for warfare, to fight against Israel. And Achish said unto David, Know for certain, that thou shalt go out with me to battle, thou and thy men.

2 И Давид рече на Анхуса: Ти наистина ще познаеш какво може слугата ти да извърши. А Анхус каза на Давида: Затова ще те направя пазач на главата ми за всегда.

And David said to Achish, Surely thou shalt know what thy slave can do. And Achish said to David, Therefore, I will make thee keeper of my head all the days.

3 А Самуил беше умрял, и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете.

Now Samuel was dead, and all Israel had lamented him, and buried him in Ramah in his own city. And Saul had removed the spiritists and the diviners out of the land.

4 И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целия Израил, и разположиха стана си в Гелвуе.

And the Philistines gathered themselves together and came and pitched camp in Shunem, and Saul gathered all Israel together, and they pitched camp in Gilboa.

5 А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се, и сърцето му се разтрепера твърде много.

And when Saul saw the host of the Philistines, he was afraid, and his heart trembled greatly.

6 И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци.

And Saul enquired of the LORD, but the LORD did not answer him by dreams nor by Urim nor by prophets.

7 Т огава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове.

¶ Then Saul said unto his slaves, Seek me a woman that is a spiritist that I may go to her and enquire of her. And his slaves said to him, Behold, there is a woman that is a spiritist at Endor.

8 И така, Саул се предреши като облече други дрехи, и отиде, той и двама мъже с него, та дойдоха при жената през нощта; и <Саул> й рече: Почародействувай ми, моля, чрез запитване зли духове, и възведи ми, когото ти кажа.

And Saul disguised himself and put on other clothing, and he went with two men, and they came to the woman by night; and he said, I pray thee, divine unto me by spiritism and bring me him up whom I shall name unto thee.

9 А жената му каза: Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми та да ме умъртвят?

And the woman said unto him, Behold, thou knowest what Saul has done, how he has cut off the spiritists and the diviners out of the land; why then dost thou lay a snare for my life, to cause me to die?

10 Н о Саул й се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това.

And Saul swore to her by the LORD, saying, As the LORD lives, no iniquity shall come upon thee for this thing.

11 Т огава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуила ми възведи.

Then the woman said, Whom shall I bring up unto thee? And he said, Bring me up Samuel.

12 И когато жената видя Самуила, извика със силен глас; и жената говори на Саула и рече: Защо ме измами? Ти си Саул.

And when the woman saw Samuel, she cried with a loud voice; and the woman spoke to Saul, saying, Why hast thou deceived me? For thou art Saul.

13 И рече й царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саула: Видях един бог който възлизаше из земята.

And the king said unto her, Do not be afraid. What didst thou see? And the woman said unto Saul, I saw gods rising out of the land.

14 И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони.

And he said unto her, What form is he of? And she said, An old man comes, and he is covered with a mantle. And Saul perceived that it was Samuel, and he stooped with his face to the ground and worshipped.

15 И Самуил каза на Саула: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш що да правя.

¶ And Samuel said to Saul, Why hast thou disquieted me, to bring me up? And Saul answered, I am sore distressed, for the Philistines make war against me, and God is departed from me and no longer answers me neither by prophets nor by dreams; therefore, I have called thee that thou may make known unto me what I shall do.

16 Т огава Самуил рече: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?

Then Samuel said, Why then dost thou ask of me, seeing the LORD is departed from thee, and is become thy enemy?

17 Е то, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давида.

The LORD, therefore, has done as he spoke by me! For the LORD has rent the kingdom out of thy hand and given it to thy neighbour, even to David.

18 П онеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалика <според> големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес.

Because thou didst not hearken unto the voice of the LORD nor execute his fierce wrath upon Amalek; therefore, the LORD has done this thing unto thee today.

19 П ри това, Господ ще предаде Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.

And the LORD will also deliver Israel with thee into the hand of the Philistines, and tomorrow shalt thou and thy sons be with me; the LORD shall also deliver the camp of Israel into the hand of the Philistines.

20 Т огава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна <през> целия ден и <през> цялата нощ.

¶ Then Saul, as great as he was, fell suddenly to the earth and was sore afraid because of the words of Samuel; and there was no strength in him, for he had eaten no bread all that day nor all that night.

21 А жената дойде при Саула, и като видя, че беше много разтревожен, каза му: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; турих живота си в опасност {Еврейски: Ръката си.}, и покорих се на думите, които ми говори.

And the woman came unto Saul and saw that he was sore troubled and said unto him, Behold, thy handmaid has heard thy voice, and I have put my soul in my hand and have hearkened unto thy words which thou didst speak unto me.

22 С ега, прочее, послушай и ти, моля, гласа на слугинята си, и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.

Now, therefore, I pray thee, hearken thou also unto the voice of thy handmaid and let me set a morsel of bread before thee; and eat, that thou may have strength, and go on thy way.

23 Н о той отказа, като думаше: Не ща да ям. Слугите му, обаче, и жената го принудиха, та послуша думите им; и стана от земята та седна на леглото.

But he refused and said, I will not eat. But his slaves, together with the woman, compelled him, and he hearkened unto their voice. So he arose from the ground and sat upon a bed.

24 А жената имаше в къщата угоено теле, и побърза та го закла; и взе брашно та замеси и изпече от него безквасни пити;

And the woman had a fat calf in the house, and she hastened and killed it and took flour and kneaded it and baked unleavened bread with it.

25 и го донесе пред Саула и пред слугите му, та ядоха. Тогава те станаха та си отидоха през същата нощ.

And she brought it before Saul and before his slaves, and after they ate, they rose up and went away that night.