1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

¶ Then certain men who came down from Judaea taught the brethren and said, Except ye be circumcised after the manner of Moses, ye cannot be saved.

2 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

When therefore Paul and Barnabas had no small dissension and disputation with them, they determined that Paul and Barnabas and certain other of them should go up to Jerusalem unto the apostles and elders about this question.

3 Т е, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

And they, being accompanied by some from the congregation, passed through Phenice and Samaria, declaring the conversion of the Gentiles, and they caused great joy unto all the brethren.

4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

And when they were come to Jerusalem, they were received by the congregation and by the apostles and elders, and they declared all the things that God had done with them.

5 Н о, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

But there rose up certain of the sect of the Pharisees who had believed, saying, That it was needful to circumcise them and to command them to keep the law of Moses.

6 Т огава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

¶ And the apostles and elders came together to consider of this matter.

7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

And when there had been much disputing, Peter rose up and said unto them, Men and brethren, ye know how that a good while ago God chose that the Gentiles by my mouth should hear the word of the gospel and believe.

8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

And God, who knows the hearts, bore them witness, giving them the Holy Spirit, even as he did unto us,

9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

and put no difference between us and them, purifying their hearts by faith.

10 С ега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

Now therefore why tempt ye God, putting a yoke upon the neck of the disciples, which neither our fathers nor we were able to bear?

11 Н о вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

For we believe that through the grace of the Lord Jesus Christ we shall be saved, even as they.

12 Т огава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

Then all the multitude kept silence and gave audience to Barnabas and Paul, declaring what great miracles and wonders God had wrought among the Gentiles by them.

13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

And after they had become silent, James answered, saying, Men and brethren, hearken unto me:

14 С имон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

Simeon has declared how God first visited the Gentiles, to take out of them a people for his name.

15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

And to this agree the words of the prophets; as it is written,

16 " След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

After this I will return and will restore the tabernacle of David, which is fallen down; and I will repair its ruins, and I will set it up again,

17 З а да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

that the men that are left might seek after the Lord, and all the Gentiles, upon whom my name is called, saith the Lord, who does all these things.

18 К азва Господ, Който прави да е известно това от века".

Known unto God are all his works from the beginning of the world.

19 З атуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

Therefore my sentence is that those from among the Gentiles who are converted to God not be troubled,

20 н о да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.

but that we write unto them that they abstain from pollutions of idols and from fornication and from things strangled and from blood.

21 З ащото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.

For Moses of old time has in every city those that preach him, being read in the synagogues every sabbath day.

22 Т огава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

¶ Then it pleased the apostles and elders, with the whole congregation, to send chosen men of their own company to Antioch with Paul and Barnabas; namely, Judas surnamed Barsabas and Silas, principal men among the brethren;

23 И писаха им по тях <следното>: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

and they wrote letters by them after this manner: The apostles and elders and brethren send greeting unto the brethren who are of the Gentiles in Antioch and Syria and Cilicia;

24 П онеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви,, без да са приели заповед от нас,

forasmuch as we have heard that certain ones who went out from us have troubled you with words, subverting your souls, saying, Ye must be circumcised and keep the law, to whom we gave no such commandment,

25 т о ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

it seemed good unto us, being assembled with one accord, to send chosen men unto you with our beloved Barnabas and Paul,

26 ч овеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

men that have hazarded their lives for the name of our Lord Jesus Christ.

27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

We have sent therefore Judas and Silas, who shall also tell you the same things by mouth.

28 З ащото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

For it seemed good to the Holy Spirit and to us to lay upon you no greater burden than these necessary things:

29 д а се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

that ye abstain from foods offered to idols and from blood and from things strangled and from fornication; from which if ye keep yourselves, ye shall do well. Fare ye well.

30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.

So when they were dismissed, they came to Antioch; and when they had gathered the multitude together, they delivered the epistle,

31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.

which when they had read, they rejoiced for the consolation.

32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

And Judas and Silas, being prophets also themselves, exhorted the brethren with many words and confirmed them.

33 И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

And after they had tarried there a space, they were let go in peace from the brethren unto the apostles.

34

Notwithstanding it pleased Silas to abide there still.

35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

Paul also and Barnabas continued in Antioch, teaching the word of the Lord and announcing the gospel, with many others also.

36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

¶ And some days after, Paul said unto Barnabas, Let us go again and visit our brethren in every city where we have preached the word of the Lord and see how they do.

37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

And Barnabas determined to take with them John, whose surname was Mark.

38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

But Paul thought it not good to take him with them, who departed from them from Pamphylia and did not go with them to the work.

39 И тъй, възникна разпра, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

And the contention was so sharp between them that they departed asunder one from the other, and so Barnabas took Mark and sailed unto Cyprus;

40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

and Paul chose Silas and departed, being recommended by the brethren unto the grace of God.

41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

And he went through Syria and Cilicia, confirming the congregations.