1 Т огава Господ говори на Моисея, казвайки:

¶ And the LORD spoke unto Moses, saying,

2 З аповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

Speak unto the sons of Israel that they turn and set up their camp before Pihahiroth between Migdol and the sea over against Baalzephon; before it shall ye set up camp by the sea.

3 З ащото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.

For Pharaoh will say of the sons of Israel, They are entangled in the land; the wilderness has shut them in.

4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И <израилтяните> сториха така.

And I will harden Pharaoh’s heart that he shall follow after them; and I will be glorified in Pharaoh and in all his host; and the Egyptians shall know that I am the LORD. And they did so.

5 А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?

And it was told the king of Egypt how the people fled; and the heart of Pharaoh and of his slaves was turned against the people, and they said, Why have we done this, that we have let Israel go from serving us?

6 З атова, <Фараон> впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;

And he made ready his chariot and took his people with him;

7 в зе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.

and he took six hundred chosen chariots and all the chariots of Egypt and the captains over them.

8 И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),

And the LORD hardened the heart of Pharaoh, king of Egypt, and he pursued after the sons of Israel, but the sons of Israel had already left with great power.

9 и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

The Egyptians, nevertheless, pursued after them with all the horses and chariots of Pharaoh, his horsemen, and all his army, and overtook them setting up camp by the sea beside Pihahiroth before Baalzephon.

10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

¶ And when Pharaoh drew near, the sons of Israel lifted up their eyes, and, behold, the Egyptians marched after them; and they feared greatly, and the sons of Israel cried out unto the LORD.

11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?

And they said unto Moses, Because there were no graves in Egypt, hast thou taken us away to die in the wilderness? Why hast thou dealt thus with us, to bring us forth out of Egypt?

12 Н е е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

Is this not what we told thee in Egypt, saying, Let us alone that we may serve the Egyptians? For it would have been better for us to serve the Egyptians than that we should die in the wilderness.

13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

And Moses said unto the people, Fear ye not, stand still and see the saving health of the LORD, which he will bestow on you today; for the Egyptians whom ye have seen today, ye shall never see them again for ever.

14 Г оспод ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

The LORD shall fight for you, and ye shall be still.

15 Т огава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.

¶ Then the LORD said unto Moses, Why criest thou unto me? Speak unto the sons of Israel that they go forward:

16 А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.

And lift up thy rod and stretch out thy hand over the sea and divide it; and the sons of Israel shall go on dry ground through the midst of the sea.

17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

And behold, I will harden the hearts of the Egyptians that they shall follow them: and I will be glorified in Pharaoh and in all his host, in his chariots, and in his horsemen.

18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

And the Egyptians shall know that I am the LORD, when I have glorified myself in Pharaoh, in his chariots, and in his horsemen.

19 Т огава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,

And the angel of God, who went before the camp of Israel, removed and went behind them; and likewise the pillar of cloud went from before their face and stood behind them.

20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; <на едните> беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.

And it came between the camp of the Egyptians and the camp of Israel; and it was a cloud and darkness to them, but it lit up the night unto Israel; and all that night the one side never came near the other.

21 М оисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.

¶ And Moses stretched out his hand over the sea; and the LORD caused the sea to go back by a strong east wind all that night and made the sea dry land, and the waters were divided.

22 Т ака израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

Then the sons of Israel went into the midst of the sea upon the dry ground; and the waters were a wall unto them on their right hand and on their left.

23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.

And the Egyptians pursued and went in after them to the midst of the sea, even all Pharaoh’s horses, his chariots, and his horsemen.

24 Н о в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;

And it came to pass that in the morning watch the LORD looked at the camp of the Egyptians in the pillar of fire and of cloud and troubled the camp of the Egyptians

25 Т ой извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.

and took off their chariot wheels and overturned them grievously, so that the Egyptians said, Let us flee from the face of Israel; for the LORD fights for them against the Egyptians.

26 Т огава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.

And the LORD said unto Moses, Stretch out thy hand over the sea that the waters may come again upon the Egyptians, upon their chariots, and upon their horsemen.

27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.

And Moses stretched forth his hand over the sea, and the sea returned in its strength when the morning appeared; and the Egyptians fled against it; and the LORD overthrew the Egyptians in the midst of the sea.

28 З ащото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.

And the waters returned, and covered the chariots and the horsemen and all the host of Pharaoh that came into the sea after them; there remained not so much as one of them.

29 А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

But the sons of Israel walked upon dry land in the midst of the sea; and the waters were a wall unto them on their right hand and on their left.

30 Т ака в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.

Thus the LORD saved Israel that day out of the hand of the Egyptians; and Israel saw the Egyptians dead upon the sea shore.

31 И зраил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

And Israel saw that great work which the LORD did against the Egyptians; and the people feared the LORD and believed the LORD and his slave Moses.