1 З ащото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

¶ For you yourselves, brethren, know that our entrance unto you was not vain,

2 н о, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

but having suffered before and having been shamefully treated, as ye know, at Philippi, we were bold in our God to announce unto you the gospel of God with much diligence.

3 З ащото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

For our exhortation was not of error nor of uncleanness nor in guile,

4 н о както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

but because we have been approved of God that he might entrust us with the gospel, even so we speak, not as pleasing men, but God, who tries our hearts.

5 З ащото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

For we were never flatterers in the word, as ye know, nor tainted with covetousness, God is witness,

6 н ито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

nor did we seek glory of men neither of you nor yet of others, when we might have been burdensome unto you as the apostles of Christ.

7 н о сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

¶ But we were gentle among you, as a mother feeding and caring for her children,

8 Т ака, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

loving you so much, that we were willing to give unto you, not only the gospel of God, but even our own souls, because ye are dear unto us.

9 З атова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

For ye remember, brethren, our labour and travail, for labouring night and day, not to be a burden unto any of you, we preached among you the gospel of God.

10 В ие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

Ye are witnesses, and God also, of how holy and just and irreprehensible our behaviour was among you that believe,

11 к ато знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

as ye know how we exhorted and comforted and charged every one of you, as a father with his children,

12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

that ye would walk worthy of God, who has called you unto his kingdom and glory.

13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

¶ For this cause also we thank God without ceasing, that having received from us the word to hear from God, ye received it not as the word of men, (but as it is in truth) the word of God, which effectually works in you that believe.

14 З ащото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

For ye, brethren, have been imitators in Christ Jesus of the congregations of God which are in Judaea, for ye also have suffered like things of your own nation, even as they have of the Jews,

15 к оито и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

who killed both the Lord Jesus and their own prophets and have persecuted us, and they do not please God and are contrary to all men,

16 к ато ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

forbidding us to speak to the Gentiles that they might be saved, to fill up the measure of their sins always, for the wrath of God has come upon them to the uttermost.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¶ But we, brethren, being taken from you for a short time in presence, not in heart, endeavoured the more abundantly with great desire to see your face.

18 З ащото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

Therefore we would have come unto you, even I, Paul, once and again, but Satan hindered us.

19 П онеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

For what is our hope or joy or crown of rejoicing? Is it not you in the presence of our Lord Jesus Christ at his coming?

20 З ащото вие сте наша слава и радост.

For ye are our glory and joy.