1 З атова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

¶ Therefore when we could wait no longer, we agreed to remain in Athens alone

2 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

and sent Timothy, our brother and minister of God and our fellowlabourer in the gospel of the Christ, to confirm you and to exhort you in your faith,

3 т а да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

that no one should be moved in these tribulations, for you know that we are appointed for this.

4 З ащото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

For even when we were with you, we told you in advance that we must pass through tribulations, even as it has come to pass, and ye know.

5 И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

For this cause I, also, not waiting any longer, have sent to know your faith, lest by some means the tempter has tempted you and our labour is in vain.

6 А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

¶ But now when Timothy came from you unto us and brought us good tidings of your faith and charity and that ye have good remembrance of us always, desiring greatly to see us, as we also to see you.

7 т огава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

Therefore, brethren, we were comforted over you in all our tribulation and need by your faith;

8 п онеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

for now we live, if ye stand fast in the Lord.

9 З ащото как можем <достатъчно> да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

For what thanks can we render to God again for you for all the joy with which we joy for your sakes before our God,

10 Н ощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

night and day praying exceedingly that we might see your face and might complete that which is lacking in your faith?

11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.

¶ Now may God himself and our Father and our Lord Jesus Christ direct our way unto you.

12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние <преизобилваме> към вас,

And the Lord make you to multiply and make charity to abound among you and toward all men, even as it is with us toward you,

13 з а да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

that your hearts may be confirmed in holiness, irreprehensible before God, even our Father, for the coming of our Lord Jesus Christ with all his saints.