1 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.

¶ This is the inheritance of the sons of Israel in the land of Canaan, which Eleazar the priest and Joshua, the son of Nun, and the heads of the fathers of the tribes of the sons of Israel, distributed unto them.

2 С жребие <се раздели> наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея.

Their inheritance was by lot, as the LORD had commanded by the hand of Moses, to be given to the nine tribes and to the half tribe.

3 З ащото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите не даде наследство между тях.

For Moses had given the inheritance of two tribes and half a tribe on the other side of the Jordan, but unto the Levites he gave no inheritance among them.

4 З ащото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

For the sons of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim, and they gave no part unto the Levites in the land except cities to dwell in with their suburbs for their livestock and for their substance.

5 С поред както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

As the LORD had commanded Moses, so the sons of Israel did regarding the dividing of the land.

6 В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

¶ Then the sons of Judah came unto Joshua in Gilgal, and Caleb, the son of Jephunneh the Kenezite, said unto him, Thou knowest the thing that the LORD said unto Moses, the man of God, concerning me and thee in Kadeshbarnea.

7 А з бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

I was forty years old when Moses, the slave of the LORD, sent me from Kadeshbarnea to spy out the land, and I brought him word again as it was in my heart,

8 Б ратята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

but my brethren that went up with me made the heart of the people melt; but I entirely followed the LORD my God.

9 З а това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

And Moses swore on that day, saying, Surely the land on which thy feet have trodden shall be thy inheritance and thy sons’ for ever because thou hast entirely followed the LORD my God.

10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

And now, behold, the LORD has caused me to live, as he said, these forty-five years from the time that the LORD spoke these words unto Moses, while Israel has walked in the wilderness; and now, behold, I am this day eighty-five years old.

11 Д нес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

As yet I am as strong today as I was in the day that Moses sent me; as my strength was then, even so is my strength now, for war and to go out and to come in.

12 С ега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

Now, therefore, give me this mountain, of which the LORD spoke in that day; for thou didst hear in that day how the Anakims were there and that the cities were great and strong; peradventure, the LORD will be with me, and I shall drive them out, as the LORD said.

13 Т огава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

Then Joshua blessed him and gave unto Caleb, the son of Jephunneh, Hebron as inheritance.

14 З а това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, <както е> и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

Hebron, therefore, became the inheritance of Caleb, the son of Jephunneh the Kenezite, unto this day because he entirely followed the LORD God of Israel.

15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; <а Арва беше> голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

And the name of Hebron before was Kirjatharba; Arba had been a great man among the Anakims. And the land had rest from war.