1 А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет <стои> под завеси.

¶ Now it came to pass, as David dwelt in his house, that David said to Nathan, the prophet, Behold, I dwell in a house of cedars, and the ark of the covenant of the LORD under curtains.

2 И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

Then Nathan said unto David, Do all that is in thy heart for God is with thee.

3 Н о през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:

And it came to pass the same night that the word of God came to Nathan, saying,

4 И ди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

Go and tell David my slave, Thus hath the LORD said, Thou shalt not build me a house to dwell in,

5 з ащото от деня, когато изведох Израиля <от Египет>, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния <в скиния>.

for I have not dwelt in a house since the day that I brought up Israel unto this day, but have gone from tent to tent, and from one tabernacle to another.

6 В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?

Wherever I have walked with all Israel, did I speak a word to any of the judges of Israel, whom I commanded to feed my people, saying, Why have ye not built me a house of cedars?

7 С ега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;

Now, therefore, thus shalt thou say unto my slave David, Thus hath the LORD of the hosts said, I took thee from the sheepfold, from following the sheep that thou should be ruler over my people Israel;

8 и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

and I have been with thee wherever thou hast walked and have cut off all thy enemies from before thee and have made thee a name like the name of the great men that are in the earth.

9 И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,

Likewise I have ordained a place for my people Israel and have planted him that he dwell by himself and no longer be moved; neither shall the sons of iniquity waste them any more, as before,

10 и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

since the time that I commanded judges to be over my people Israel. I have humbled all thy enemies and announce unto thee that the LORD will build thee a house.

11 К огато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.

And it shall come to pass, when thy days are fulfilled to go to be with thy fathers, that I will raise up thy seed after thee, which shall be of thy sons; and I will establish his kingdom.

12 Т ой ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

He shall build me a house, and I will establish his throne eternally.

13 А з ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;

I will be his father, and he shall be my son; and I will not take my mercy away from him, as I took it from him that was before thee;

14 н о ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

but I will confirm him in my house and in my kingdom for ever, and his throne shall be established for evermore.

15 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

According to all these words, and according to all this vision, so did Nathan speak unto David.

16 Т огава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение>?

¶ And David, the king, came and sat before the LORD and said, Who am I, O LORD God, and what is my house, that thou hast brought me here?

17 Н о даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил <още> за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.

And yet this was a small thing in thy eyes, O God, for thou hast also spoken of thy slave’s house for a great while to come and hast regarded me according to the estate of a man of high degree, O LORD God.

18 К акво повече може <да> Ти <рече> Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.

What more can David add asking thee to glorify thy slave? For thou knowest thy slave.

19 Г осподи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички <тия> велики дела.

O LORD, for thy slave’s sake and according to thy own heart, thou hast done all this greatness, in making known all thy great things.

20 Г осподи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

O LORD, there is none like thee, neither is there any God beside thee, according to all that we have heard with our ears.

21 И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?

And what one nation in the earth is like thy people Israel, whom God went to ransom to be his own people, to make thee a name of greatness and terribleness, by driving out the Gentiles from before thy people, whom thou didst redeem out of Egypt?

22 З ащото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

For thy people Israel didst thou make thy own people for ever, and thou, LORD, didst become their God.

23 И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.

Therefore, now, LORD, let the thing that thou hast spoken concerning thy slave and concerning his house be established for ever and do as thou hast said.

24 Н ека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.

Let it even be established, that thy name may be magnified for ever, that it may be said, The LORD of the hosts, God of Israel, is God unto Israel; and let the house of David thy slave be established before thee.

25 З ащото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери <сърцето си> разположено да се помоли пред Тебе.

For thou, O my God, hast told thy slave that thou wilt build him a house; therefore, thy slave has found in his heart to pray before thee.

26 И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;

And now, LORD, thou art God and hast promised this goodness unto thy slave;

27 с ега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си <го> благословил и ще бъде благословен до века.

now it has pleased thee to bless the house of thy slave, that it may be before thee for ever; for thou, O LORD, hast blessed it, and it shall be blessed for ever.