1 С лед това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.

¶ And the LORD said unto Moses, Hew two tables of stone like unto the first; and I will write upon these tables the words that were in the first tables, which thou didst break.

2 Б ъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

And be ready for tomorrow and come up in the morning unto Mount Sinai and present thyself there to me in the top of the mount.

3 Н о никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

And no man shall come up with thee; neither let anyone be seen throughout all the mount; neither let the sheep nor the cows feed before the mount.

4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

And he hewed two tables of stone like unto the first, and Moses rose up early in the morning and went up unto Mount Sinai, as the LORD had commanded him, and took in his hand the two tables of stone.

5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

¶ And the LORD descended in a cloud and was with him there proclaiming the name of I AM.

6 Г оспод замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

And as the LORD passed by before him, he proclaimed, I AM, I AM strong, merciful, and gracious, longsuffering, and abundant in mercy and truth,

7 К ойто пази милост за хиляди <поколения>, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява <виновния>, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

keeping mercy for thousands, letting go of iniquity and rebellion and sin; and by no means will I absolve the guilty, visiting the iniquity of the fathers upon the sons and upon the sons’ sons, unto the third and to the fourth generation.

8 Т огава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

Then Moses made haste and bowed his head toward the earth and worshipped.

9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

And he said, If now I have found grace in thy sight, O Lord, let my Lord, I pray thee, go among us, for this is a stiffnecked people, and forgive our iniquity and our sin and possess us.

10 И <Господ му> каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

¶ And he said, Behold, I make a covenant before all thy people: I will do marvels, such as have not been done in all the earth, nor in any nation; and all the people among whom thou art shall see the work of the LORD; for it shall be a terrible thing that I will do with thee.

11 П ази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

Keep that which I command thee this day; behold, I drive out before thee the Amorite, the Canaanite, the Hittite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite.

12 н о внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.

Keep thyself lest thou make a covenant with the inhabitants of the land where thou must enter lest it be for a snare in the midst of thee;

13 Н о жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

but ye shall destroy their altars, break their images, and cut down their groves;

14 з ащото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

for thou shalt worship no other god; for the LORD, whose name is Jealous, is a jealous God.

15 & lt;Внимавай> да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;

Therefore thou shalt not make a covenant with the inhabitants of that land because they shall fornicate after their gods and do sacrifice unto their gods, and they shall call thee, and thou shalt eat of their sacrifices

16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та <тия> техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

or take of their daughters unto thy sons, and when their daughters go fornicating after their gods they shall make thy sons also fornicate after their gods.

17 Д а не си направиш леяни богове.

Thou shalt make thee no molten gods.

18 П разника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

¶ The feast of unleavened bread shalt thou keep. Seven days thou shalt eat unleavened bread, as I commanded thee, in the time of the month Abib; for in the month Abib thou didst come out from Egypt.

19 В сичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

All that opens the womb is mine; and every firstborn among thy livestock, whether of cow or of sheep, that is male.

20 А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

But the firstborn of an ass thou shalt ransom with a lamb, and if thou ransom him not, then shalt thou cut off his head. All the firstborn of thy sons thou shalt ransom, and none shall appear before me empty.

21 Ш ест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: <даже> и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

Six days thou shalt work, but on the seventh day thou shalt cease; in ploughing time and in harvest thou shalt cease.

22 И да пазиш празника на седмиците, <то ест>, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

And thou shalt keep the feast of weeks, of the firstfruits of the reaping of the wheat, and the feast of ingathering at the year’s end.

23 Т ри пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

Three times in the year shall all your males appear before the GOD who is Lord of all, the God of Israel.

24 З ащото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

For I will cast the Gentiles out of thy presence and enlarge thy borders; neither shall anyone covet thy land when thou shalt go up to be seen before the LORD thy God three times a year.

25 Д а не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане <нещо от> жертвата на пасхалния <празник> до утринта,

Thou shalt not offer the blood of my sacrifice upon anything leavened; neither shall any of the sacrifice of the feast of the passover be left unto the morning.

26 Н ай-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

The first of the firstfruits of thy land thou shalt bring unto the house of the LORD thy God. Thou shalt not cook a kid in his mother’s milk.

27 Т огава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

And the LORD said unto Moses, Write thou these words; for according to these words I have made a covenant with thee and with Israel.

28 И <Моисей> стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И <Господ> написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

¶ And he was there with the LORD forty days and forty nights; he did not eat bread, nor drink water. And he wrote upon the tables the words of the covenant, the ten commandments.

29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с <Бога>.

And it came to pass, as Moses came down from Mount Sinai with the two tables of testimony in Moses’ hand, while he came down from the mount, that Moses did not know that the skin of his face shone after he had talked with him.

30 Н о Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

And when Aaron and all the sons of Israel saw Moses, behold, the skin of his face shone; and they were afraid to come near him.

31 З а това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.

And Moses called them, and Aaron and all the princes of the congregation returned unto him, and Moses talked with them.

32 С лед това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

And afterward all the sons of Israel came near, and he gave them in commandment all that the LORD had spoken with him in Mount Sinai.

33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

And when Moses had finished speaking with them, he put a veil over his face.

34 Н о когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.

But when Moses went in before the LORD to speak with him, he would take the veil off until he came out. And as he came out, he would speak unto the sons of Israel that which he was commanded.

35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с <Господа>.

And the sons of Israel would see the face of Moses that the skin of Moses’ face shone, and Moses would put the veil upon his face again until he would go in to speak with him.