1 А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
¶ And it came to pass that, as the people pressed upon him to hear the word of God, he stood by the lake of Gennesaret
2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
and saw two ships that were by the shore of the lake, but the fishermen were gone out of them and were washing their nets.
3 И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
And he entered into one of the ships, which was Simon’s, and prayed him that he would thrust out a little from the land. And he sat down and taught the people out of the ship.
4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
Now when he had left speaking, he said unto Simon, Launch out into the deep and let down your nets for a catch.
5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
And Simon answering said unto him, Master, we have toiled all the night and have taken nothing; nevertheless, at thy word I will let down the net.
6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
And when they had done this, they inclosed a great multitude of fishes, and their net was breaking.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
And they beckoned unto their partners, who were in the other ship, that they should come and help them. And they came and filled both the ships, so that they began to sink.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
When Simon Peter saw it, he fell down on his knees before Jesus, saying, Depart from me, Lord, for I am a sinful man.
9 П онеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
For he was overcome with fear, and all that were with him, at the catch of the fishes which they had taken;
10 с ъщо и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
and likewise James and John, the sons of Zebedee, who were partners with Simon. And Jesus said unto Simon, Fear not; from now on thou shalt catch men.
11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
And when they had brought their ships to land, they forsook all and followed him.
12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
¶ And it came to pass when he was in a certain city, behold a man full of leprosy who, seeing Jesus, fell on his face and besought him, saying, Lord, if thou wilt, thou canst make me clean.
13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.
And he put forth his hand and touched him, saying, I will; be thou clean. And immediately the leprosy departed from him.
14 И Той му заръча, никому да не каже <това:> Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.
And he charged him to tell no one. But go and show thyself to the priest and offer for thy cleansing, according as Moses commanded, for a testimony unto them.
15 Н о още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
But so much the more his fame went forth, and great multitudes came together to hear and to be healed by him of their infirmities.
16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
But he withdrew himself into the wilderness and prayed.
17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
¶ And it came to pass on a certain day, as he was teaching, that there were Pharisees and doctors of the law sitting by, who were come out of every town of Galilee and Judaea and Jerusalem; and the power of the Lord was present to heal them.
18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
And, behold, men brought in a bed a man who was paralyzed, and they sought means to bring him in and to lay him before him.
19 Н о понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
And when they could not find any way they might bring him in because of the multitude, they went upon the housetop and let him down through the tiling with his couch into the midst before Jesus.
20 И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.
And when he saw their faith, he said unto him, Man, thy sins are forgiven thee.
21 Т огава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
And the scribes and the Pharisees began to reason, saying, Who is this who speaks blasphemies? Who can forgive sins, but God alone?
22 Н о Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
Then Jesus, knowing their thoughts and answering them said, What reason ye in your hearts?
23 К ое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
What is easier, to say, Thy sins are forgiven thee, or to say, Rise up and walk?
24 Н о за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
But that ye may know that the Son of man has power upon earth to forgive sins (he said unto the paralytic), I say unto thee, Arise and take up thy couch and go to thine house.
25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
And immediately he rose up before them and took up that upon which he lay and departed to his own house, glorifying God.
26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
And they were all amazed, and they glorified God and were filled with fear, saying, We have seen marvels today.
27 С лед това <Исус> като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
¶ And after these things he went forth and saw a publican, named Levi, sitting at the receipt of custom, and he said unto him, Follow me.
28 Т ой остави всичко, стана и тръгна след Него.
And he left all, rose up, and followed him.
29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
And Levi made a great banquet in his own house and there was a great company of publicans and of others that sat down at the table with them.
30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
But their scribes and Pharisees murmured against his disciples, saying, Why do ye eat and drink with publicans and sinners?
31 И сус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
And Jesus answering said unto them, Those that are whole have no need of a physician, but those that are sick.
32 Н е съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
I came not to call the righteous, but sinners to repentance.
33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
Then they said unto him, Why do the disciples of John fast often and make prayers and likewise the disciples of the Pharisees, but thine eat and drink?
34 И сус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
And he said unto them, Can ye make the sons of the bridechamber fast while the bridegroom is with them?
35 Щ е дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
But the days will come when the bridegroom shall be taken away from them, and then shall they fast in those days.
36 К аза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
And he also spoke a parable unto them: No one takes a piece of a new garment to mend an old one; if otherwise, then the new one is rent, and the piece that was taken out of the new does not agree with the old.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
And no one puts new wine into old wineskins; or else the new wine will burst the wineskins and be spilled and the wineskins shall perish.
38 Н о трябва да се налива ново вино в нови мехове.
But new wine must be put into new wineskins, and both are preserved.
39 И никой, след като е пил старо< вино>, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
No one also having drunk of the old straightway desires the new, for he says, The old is better.