1 Б ратя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

¶ Men, brethren, and fathers, hear ye my defense which I make now unto you.

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

(And when they heard that he spoke in the Hebrew tongue to them, they kept the more silence, and he said,)

3 А з съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

¶ I am indeed a Jew, born in Tarsus, a city in Cilicia, yet brought up in this city at the feet of Gamaliel and taught according to the truth of the law of the fathers, zealous toward God, as ye all are this day.

4 и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

And I persecuted this way unto the death, binding and delivering into prisons both men and women.

5 к акто свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

As also the prince of the priests bears me witness, and all the estate of the elders, from whom also I received letters unto the brethren, and went to Damascus to bring those who were bound there unto Jerusalem to be punished.

6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

And it came to pass that, as I made my journey and was come near unto Damascus about noon, suddenly there shone from heaven a great light round about me.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

And I fell unto the ground and heard a voice saying unto me, Saul, Saul, why dost thou persecute me?

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

And I answered, Who art thou, Lord? And he said unto me, I Am Jesus of Nazareth, whom thou dost persecute.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

And those that were with me saw indeed the light and were afraid, but they did not hear the voice of him that spoke to me.

10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

And I said, What shall I do, Lord? And the Lord said unto me, Arise and go into Damascus, and there it shall be told thee of all things which are appointed for thee to do.

11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

And when I could not see for the clarity of that light, being led by the hand of those that were with me, I came into Damascus.

12 И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

And one Ananias, a devout man according to the law, having a good witness of all the Jews who dwelt there,

13 д ойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

came unto me and stood and said unto me, Brother Saul, receive thy sight. And the same hour I looked up upon him.

14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

And he said, The God of our fathers has chosen thee that thou should know his will and see that Just One and should hear the voice of his mouth.

15 з ащото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

For thou shalt be his witness unto all men of what thou hast seen and heard.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

And now why tarriest thou? Arise and be baptized and wash away thy sins, calling on the name of the Lord.

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

And it came to pass that, when I was come again to Jerusalem, even while I prayed in the temple, I was in a rapture of understanding

18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

and saw him saying unto me, Make haste and go quickly out of Jerusalem, for they will not receive thy testimony concerning me.

19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

And I said, Lord, they know that I imprisoned and in every synagogue beat those that believed on thee;

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

and when the blood of thy martyr Stephen was shed, I also was standing by and consenting unto his death and kept the raiment of those that slew him.

21 Н о Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

And he said unto me, Depart, for I will send thee far from here unto the Gentiles.

22 Д о тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

¶ And they gave him audience unto this word and then lifted up their voices and said, Away with such a fellow from the earth, for it is not fit that he should live.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

And as they cried out and cast off their clothes and threw dust into the air,

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

the tribunal commanded him to be brought into the fortress and bade that he should be examined by scourging that he might know why they cried out so against him.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

And as they bound him with thongs, Paul said unto the centurion that stood by, Is it lawful for you to scourge a man that is a Roman and uncondemned?

26 К ато чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

When the centurion heard that, he went and told the tribunal, saying, Take heed what thou doest, for this man is a Roman.

27 Т огава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

Then the tribunal came and said unto him, Tell me, art thou a Roman? He said, Yes.

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

And the tribunal answered, With a great sum I obtained this freedom. And Paul said, But I was free born.

29 Т огава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Then straightway those who should have tormented him departed from him, and the tribunal was also afraid, after he knew that he was a Roman and because he had bound him.

30 Н а утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

On the next day, because he wanted to know of certainty the cause for which he was accused of the Jews, he loosed him from his bands and commanded the princes of the priests and all their council to appear and brought Paul down and set him before them.