1 П осле пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

¶ Then he came to Derbe and Lystra; and, behold, a certain disciple was there named Timothy, the son of a Jewish woman, who was faithful, but his father was a Gentile,

2 Т оя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

of whom the brethren that were at Lystra and Iconium gave good witness.

3 Н его Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

Paul desired to have him go forth with him and took and circumcised him because of the Jews who were in those quarters, for they all knew that his father was a Greek.

4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

And as they went through the cities, they asked them to keep the decrees that had been determined by the apostles and elders who were at Jerusalem.

5 Т ака църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

And so the congregations were established in the faith and increased in number daily.

6 И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

¶ Now passing through Phrygia and the region of Galatia, they were forbidden by the Holy Spirit to preach the word in Asia;

7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

after they were come to Mysia, they assayed to go into Bithynia, but the Spirit suffered them not.

8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

And they passing by Mysia came down to Troas.

9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

And a vision was shown to Paul in the night: There stood a man of Macedonia, asking him, saying, Come over into Macedonia and help us.

10 И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

And after he had seen the vision, immediately we endeavoured to go into Macedonia, assuredly gathering that the Lord had called us to preach the gospel unto them.

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

Therefore loosing from Troas, we came with a straight course to Samothracia, and the next day to Neapolis,

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

and from there to Philippi, which is the chief city of that part of Macedonia, and a colony; and we were in that city abiding certain days.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

And on one of the sabbaths we went out of the city by a river side, where it was customary to pray; and we sat down and spoke unto the women who gathered there.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

Then a certain woman named Lydia, a seller of purple, of the city of Thyatira, who feared God, heard us, whose heart the Lord opened that she attended unto the things which were spoken by Paul.

15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

And when she was baptized, with her household, she besought us, saying, If ye have judged me to be faithful to the Lord, come into my house and abide there. And she constrained us.

16 И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

¶ And it came to pass, as we went to prayer, a certain damsel possessed with a Pythian spirit met us, which brought her masters much gain by divination:

17 Т я вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

she followed Paul and us and cried out, saying, These men are the slaves of the most high God, who announce unto us the way of deliverance.

18 Т ова тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

And she did this for many days. But Paul, being grieved, turned and said to the spirit, I command thee in the name of Jesus Christ to come out of her. And he came out the same hour.

19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

And when her masters saw that the hope of their gains was gone, they caught Paul and Silas and drew them into the marketplace unto the rulers

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

and brought them to the magistrates, saying, These men, being Jews, do exceedingly trouble our city

21 к ато проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

and teach rites which are not lawful for us to receive neither to observe, being Romans.

22 Н а това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

And the multitude rose up together against them, and the magistrates rent off their clothes and commanded to beat them.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

And when they had laid many stripes upon them, they cast them into prison, charging the jailor to keep them safely,

24 к ойто, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

who, having received such a charge, thrust them into the inner prison and made their feet fast in the stocks.

25 Н о по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

¶ But at midnight as Paul and Silas prayed and sang praises unto God, and the prisoners heard them,

26 в незапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

then suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison were shaken; and immediately all the doors were opened, and every one’s bands were loosed.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

And the keeper of the prison, awaking out of his sleep and seeing the prison doors open, he drew out his sword and would have killed himself, supposing that the prisoners had fled.

28 Н о Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

But Paul cried with a loud voice, saying, Do thyself no harm, for we are all here.

29 Т огава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

Then he called for a light and came inside and fell down trembling before Paul and Silas

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

and brought them out and said, Sirs, what must I do to be saved?

31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

And they said, Believe on the Lord Jesus Christ, and thou shalt be saved, and thy house.

32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

And they spoke unto him the word of the Lord, and to all that were in his house.

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

And he took them the same hour of the night and washed their stripes and was baptized, he and all his, straightway.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

And when he had brought them into his house, he set food before them and rejoiced, believing in God with all his house.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

¶ And when it was day, the magistrates sent the sergeants, saying, Let those men go.

36 И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

And the keeper of the prison made these words known unto Paul, The magistrates have sent to let you go; now therefore depart and go in peace.

37 Н о Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

But Paul said unto them, They have beaten us openly uncondemned, being Romans, and have cast us into prison; and now do they thrust us out in secret? no indeed; but let them come themselves and fetch us out.

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

And the sergeants returned and told these words unto the magistrates; and they feared when they heard that they were Romans.

39 и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

And they came and besought them, and bringing them out, asked them to depart out of the city.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

And leaving the prison, they entered into the house of Lydia; and when they had seen the brethren, they comforted them and departed.