1 ¶ Then he came to Derbe and Lystra; and, behold, a certain disciple was there named Timothy, the son of a Jewish woman, who was faithful, but his father was a Gentile,

После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

2 o f whom the brethren that were at Lystra and Iconium gave good witness.

Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

3 P aul desired to have him go forth with him and took and circumcised him because of the Jews who were in those quarters, for they all knew that his father was a Greek.

Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 A nd as they went through the cities, they asked them to keep the decrees that had been determined by the apostles and elders who were at Jerusalem.

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5 A nd so the congregations were established in the faith and increased in number daily.

Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6 ¶ Now passing through Phrygia and the region of Galatia, they were forbidden by the Holy Spirit to preach the word in Asia;

И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7 a fter they were come to Mysia, they assayed to go into Bithynia, but the Spirit suffered them not.

и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

8 A nd they passing by Mysia came down to Troas.

И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 A nd a vision was shown to Paul in the night: There stood a man of Macedonia, asking him, saying, Come over into Macedonia and help us.

И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 A nd after he had seen the vision, immediately we endeavoured to go into Macedonia, assuredly gathering that the Lord had called us to preach the gospel unto them.

И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 T herefore loosing from Troas, we came with a straight course to Samothracia, and the next day to Neapolis,

И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12 a nd from there to Philippi, which is the chief city of that part of Macedonia, and a colony; and we were in that city abiding certain days.

и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 A nd on one of the sabbaths we went out of the city by a river side, where it was customary to pray; and we sat down and spoke unto the women who gathered there.

А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

14 T hen a certain woman named Lydia, a seller of purple, of the city of Thyatira, who feared God, heard us, whose heart the Lord opened that she attended unto the things which were spoken by Paul.

И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 A nd when she was baptized, with her household, she besought us, saying, If ye have judged me to be faithful to the Lord, come into my house and abide there. And she constrained us.

И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16 ¶ And it came to pass, as we went to prayer, a certain damsel possessed with a Pythian spirit met us, which brought her masters much gain by divination:

И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 s he followed Paul and us and cried out, saying, These men are the slaves of the most high God, who announce unto us the way of deliverance.

Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 A nd she did this for many days. But Paul, being grieved, turned and said to the spirit, I command thee in the name of Jesus Christ to come out of her. And he came out the same hour.

Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 A nd when her masters saw that the hope of their gains was gone, they caught Paul and Silas and drew them into the marketplace unto the rulers

А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 a nd brought them to the magistrates, saying, These men, being Jews, do exceedingly trouble our city

И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 a nd teach rites which are not lawful for us to receive neither to observe, being Romans.

като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22 A nd the multitude rose up together against them, and the magistrates rent off their clothes and commanded to beat them.

На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 A nd when they had laid many stripes upon them, they cast them into prison, charging the jailor to keep them safely,

И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24 w ho, having received such a charge, thrust them into the inner prison and made their feet fast in the stocks.

който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25 ¶ But at midnight as Paul and Silas prayed and sang praises unto God, and the prisoners heard them,

Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 t hen suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison were shaken; and immediately all the doors were opened, and every one’s bands were loosed.

внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 A nd the keeper of the prison, awaking out of his sleep and seeing the prison doors open, he drew out his sword and would have killed himself, supposing that the prisoners had fled.

И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28 B ut Paul cried with a loud voice, saying, Do thyself no harm, for we are all here.

Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 T hen he called for a light and came inside and fell down trembling before Paul and Silas

Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 a nd brought them out and said, Sirs, what must I do to be saved?

и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31 A nd they said, Believe on the Lord Jesus Christ, and thou shalt be saved, and thy house.

А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 A nd they spoke unto him the word of the Lord, and to all that were in his house.

И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 A nd he took them the same hour of the night and washed their stripes and was baptized, he and all his, straightway.

И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34 A nd when he had brought them into his house, he set food before them and rejoiced, believing in God with all his house.

И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 ¶ And when it was day, the magistrates sent the sergeants, saying, Let those men go.

А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 A nd the keeper of the prison made these words known unto Paul, The magistrates have sent to let you go; now therefore depart and go in peace.

И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 B ut Paul said unto them, They have beaten us openly uncondemned, being Romans, and have cast us into prison; and now do they thrust us out in secret? no indeed; but let them come themselves and fetch us out.

Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 A nd the sergeants returned and told these words unto the magistrates; and they feared when they heard that they were Romans.

И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39 A nd they came and besought them, and bringing them out, asked them to depart out of the city.

и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 A nd leaving the prison, they entered into the house of Lydia; and when they had seen the brethren, they comforted them and departed.

А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.