1 ¶ And the LORD sent Nathan unto David. And he came unto him and said unto him, There were two men in one city; the one rich and the other poor.

Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2 T he rich man had exceeding many sheep and cows,

Богатият имаше овци и говеда твърде много;

3 b ut the poor man had nothing except one little ewe lamb, which he had bought and nourished up, and it grew up together with him and with his children; it ate of his own food and drank of his own cup and lay in his bosom and was unto him as a daughter.

а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.

4 A nd a traveller came unto the rich man, who did not wish to take of his own sheep and of his own cows to dress for the wayfaring man that was come unto him, but took the poor man’s lamb and dressed it for the man that had come to him.

И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

5 A nd David’s anger was greatly kindled against the man, and he said to Nathan, As the LORD lives, the man that has done this thing is worthy of death,

Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

6 a nd he shall pay for the lamb fourfold because he did this thing and because he had no pity.

и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7 T hen Nathan said to David, Thou art the man. Thus hath said the LORD God of Israel, I anointed thee king over Israel, and I delivered thee out of the hand of Saul,

Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

8 a nd I gave thee thy master’s house and thy master’s wives into thy bosom and gave thee the house of Israel and of Judah, and if that is too little, I shall add unto thee such and such things.

и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.

9 W hy, therefore, hast thou despised the commandment of the LORD, to do evil in his sight? Thou hast killed Uriah, the Hittite, with the sword and hast taken his wife to be thy wife and hast slain him with the sword of the sons of Ammon.

Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

10 N ow, therefore, the sword shall never depart from thy house because thou hast despised me and hast taken the wife of Uriah, the Hittite, to be thy wife.

Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.

11 T hus hath the LORD said, Behold, I will raise up evil against thee out of thy own house, and I will take thy wives before thy eyes and give them unto thy neighbour, and he shall lie with thy wives in the sight of this sun.

Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

12 F or thou hast done it secretly, but I will do this thing before all Israel and before the sun.

Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.

13 T hen David said unto Nathan, I have sinned against the LORD. And Nathan said unto David, The LORD also has taken away thy sin; thou shalt not die.

Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

14 H owever, because by this deed, thou hast given great occasion to the enemies of the LORD to blaspheme; the son that is born unto thee shall surely die.

Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.

15 ¶ And Nathan departed unto his house. And the LORD struck the child that Uriah’s wife had given birth unto David, and it was very sick.

И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.

16 D avid, therefore, besought God for the child, and David fasted and went in and lay all night upon the earth.

Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.

17 A nd the elders of his house arose and went to him to raise him up from the earth, but he would not, neither did he eat bread with them.

И старейшините на дома му станаха <и дойдоха> при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

18 A nd it came to pass on the seventh day that the child died. And the slaves of David feared to tell him that the child was dead, for they said, Behold, while the child was yet alive, we spoke unto him, and he would not hearken unto our voice; how much more will it trouble him if we tell him that the child is dead?

И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

19 B ut when David saw that his slaves whispered, David understood that the child was dead; therefore, David said unto his slaves, Is the child dead? And they said, He is dead.

Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.

20 T hen David arose from the earth and washed and anointed himself and changed his clothes and came into the house of the LORD and worshipped. Then he came to his own house; and when he asked, they set bread before him, and he ate.

Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.

21 T hen his slaves said unto him, What is this that thou hast done? Thou didst fast and weep for the child while it was alive; but when the child was dead, thou didst rise and eat bread.

А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

22 A nd he replied, While the child was yet alive, I fasted and wept, for I said, Who can tell whether GOD will have mercy on me, that the child may live?

А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.

23 B ut now that he is dead, why should I fast? Can I bring him back again? I shall go to him, but he shall not return to me.

Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

24 A nd David comforted Bathsheba, his wife, and went in unto her and lay with her; and she gave birth to a son, and he called his name Solomon; and the LORD loved him.

След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,

25 A nd he sent by the hand of Nathan, the prophet; and he called his name Jedidiah, by the LORD.

и прати чрез пророка Натана та го нарече Едидия {Т.е., Любезен Господу.}, заради Господа.

26 ¶ And Joab fought against Rabbah, of the sons of Ammon, and took the royal city.

А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

27 T hen Joab sent messengers to David and said, I have fought against Rabbah and have taken the city of waters.

И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.

28 N ow, therefore, gather the rest of the people together and encamp against the city and take it lest I take the city, and it be called after my name.

Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.

29 A nd David gathered all the people together and went to Rabbah and fought against it and took it.

Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.

30 A nd he took their king’s crown from off his head, the weight of which was a talent of gold with the precious stones, and it was set on David’s head. And he brought forth the spoil of the city in great abundance.

И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.

31 A nd he brought forth the people that were therein and put them under saws and under harrows of iron and under axes of iron and made them pass through the brickkiln, and thus did he unto all the cities of the sons of Ammon. So David and all the people returned unto Jerusalem.

Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.