1 ¶ And as they spoke unto the people, the priests and the captain of the temple and the Sadducees came upon them,

И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата <стража> и садукеите надойдоха върху тях,

2 r esentful that they taught the people and preached through Jesus the resurrection from the dead.

възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, <в името на> Исуса, възкресението на мъртвите.

3 A nd they laid hands on them and put them in jail unto the next day, for it was now evening.

И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

4 B ut many of those who heard the word believed, and the number of the men was about five thousand.

А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на <повярвалите> мъже стигна до пет хиляди.

5 ¶ And it came to pass on the next day that their princes and elders and scribes

И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

6 a nd Annas, the high priest, and Caiaphas and John and Alexander and as many as were of the kindred of the high priest were gathered together at Jerusalem.

и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7 A nd when they had set them in the midst, they asked, By what power or by what name have ye done this?

И като поставиха <Петра и Иоана> насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

8 T hen Peter, filled with the Holy Spirit, said unto them, Ye princes of the people and elders of Israel,

Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

9 i f we this day be examined of the good deed done to the impotent man, by what means he is made whole,

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние <сторено> на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

10 b e it known unto you all and to all the people of Israel that in the name of Jesus Christ of Nazareth, whom ye crucified, whom God raised from the dead, even by him does this man stand here before you whole.

да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това <име> тоя <човек> стои пред вас здрав.

11 T his is the stone which was set at nought of you builders, which is become the head of the corner.

Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12 N either is there salvation in any other, for there is no other name under heaven given among men in which we can be saved.

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 N ow when they saw the boldness of Peter and John and perceived that they were unlearned and ignorant men, they marvelled, and they took knowledge of them that they had been with Jesus.

А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

14 A nd beholding the man who was healed standing with them, they could say nothing against it.

А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

15 ¶ But when they had commanded them to go aside out of the council, they conferred among themselves,

Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

16 s aying, What shall we do to these men? for that indeed a notable miracle has been done by them is manifest to all those that dwell in Jerusalem, and we cannot deny it.

Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

17 B ut that it spread no further among the people, let us straitly threaten them that from now on they speak to no man in this name.

Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

18 A nd they called them and commanded them not to speak at all nor teach in the name of Jesus.

Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

19 T hen Peter and John answered and said unto them, Judge whether it is right in the sight of God to hearken unto you more than unto God.

А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

20 F or we cannot but speak the things which we have seen and heard.

защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

21 S o when they had further threatened them, they let them go, finding no way how they might punish them because of the people, for everyone glorified God for that which was done.

А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

22 F or the man was above forty years old, on whom this miracle of healing was shown.

Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23 ¶ And being let go, they went to their own company and reported all that the princes of the priests and the elders had said unto them.

И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

24 A nd when they heard that, they lifted up their voice to God with one accord and said, Lord, thou art the God, who hast made the heaven and the earth and the sea and all that is in them,

А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

25 w ho (in the Holy Spirit) by the mouth of thy servant David (our father) hast said, Why did the Gentiles rage, and the peoples imagine vain things?

Ти чрез Светия Дух, <говорещ> чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

26 T he kings of the earth were present, and the princes were gathered together against the Lord and against his Christ.

Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".

27 F or of a truth against thy holy servant Jesus, whom thou hast anointed, both Herod and Pontius Pilate, with the Gentiles and the people of Israel, were gathered together (in this city),

Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

28 t o do that which thy hand and thy counsel had determined beforehand must be done.

за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

29 A nd now, Lord, behold their threatenings and grant unto thy slaves that with all boldness they may speak thy word,

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 t hat thou might stretch forth thine hand so that healings and signs and wonders may be done by the name of thy holy slave Jesus.

докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

31 A nd when they had prayed, the place was shaken where they were assembled together; and they were all filled with the Holy Spirit, and they spoke the word of God with boldness.

И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32 ¶ And of the multitude of those that had believed was one heart and one soul; no one said that anything he possessed was his own, but they had all things common.

А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един <от тях> не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 A nd with great power the apostles gave witness of the resurrection of the Lord Jesus, and great grace was upon them all.

И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 N either was there any among them that lacked, for as many as were possessors of lands or houses sold them and brought the prices of the things that were sold

Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35 a nd laid them down at the apostles’ feet; and distribution was made unto each one according to their need.

и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36 T hen Joses, who by the apostles was surnamed Barnabas (which is, being interpreted, The son of consolation), a Levite, and of the country of Cyprus,

Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

37 h aving land, sold it and brought the money and laid it at the apostles’ feet.

като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.