1 ¶ Then Elisha said, Hear ye the word of the LORD; Thus hath the LORD said, Tomorrow about this time a measure of fine flour shall be sold for a shekel and two measures of barley for a shekel, in the gate of Samaria.

Тогава рече Елисей: Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще <се продаде> за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл.

2 T hen a captain on whose hand the king leaned answered the man of God and said, Behold, if the LORD would make windows in heaven, might this thing be? And he said, Behold, thou shalt see it with thine eyes, but shalt not eat of it.

А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек, казвайки: Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

3 ¶ And there were four leprous men at the entrance of the gate, who said one to another, Why shall we stay here until we die?

А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем?

4 I f we say, We will enter into the city, then the famine is in the city, and we shall die there; and if we stay here, we shall die also. Now therefore come, and let us fall unto the host of the Syrians; if they save us alive, we shall live; and if they kill us, we shall but die.

Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

5 A nd they rose up at the beginning of the night, to go unto the camp of the Syrians; and when they were come to the uttermost part of the camp of Syria, behold, there was no man there.

И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

6 F or the Lord had made the host of the Syrians to hear a noise of chariots and a noise of horses, even the noise of a great host; and they said one to another, Behold, the king of Israel has hired against us the kings of the Hittites and the kings of the Egyptians, to come upon us.

Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

7 T herefore they had arisen and fled at the beginning of the night and had left their tents and their horses and their asses, even the camp as it was, and had fled for their lives.

Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целия стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си.

8 A nd when these lepers came to the uttermost part of the camp, they went into one tent and ate and drank and took silver and gold and raiment and went and hid it and came again and entered into another tent and took from there also and went and hid it.

И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха та скриха <взетото>.

9 T hen they said one to another, We do not well; this day is a day to give good tidings, and we are silent; if we tarry until the morning light, we shall be taken in the iniquity. Now, therefore, come, that we may enter in and give the news in the king’s house.

Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.

10 S o they came and called unto the porter of the city, and they told them, saying, We went to the camp of the Syrians, and, behold, there was no man there, neither voice of man, but horses tied and asses tied, and the tents as they were.

И тъй, дойдоха та извикаха към градските вратари, и известиха им казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

11 A nd the porters cried out and told it inside and in the king’s house.

И вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом.

12 ¶ And the king arose in the night and said unto his slaves, I will now show you what the Syrians have done to us. They know that we are hungry; therefore, they have gone out of the camp to hide themselves in the field, saying, When they come out of the city, we shall catch them alive and get into the city.

А царят, като стана, през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа що ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и за това са излезли из стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат из града ще ги заловим живи, и ще влезем в града.

13 T hen one of his slaves answered and said, Let some take, I pray thee, five of the horses that remain, which are left in the city (for they are as all the multitude of Israel that are left in it; they are also as all the multitude of the Israelites that are consumed) and let us send and see.

А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града, (ето те са като цяло множество от Израиля, което е оцеляло в него; ето, те са както цялото множество от израилтяните, които се изнуриха), и нека пратим да видим.

14 T hey took, therefore, two chariot horses; and the king sent after the camp of the Syrians, saying, Go and see.

Взеха, прочее, две колесници с коне, и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и рече: Идете и вижте.

15 A nd they went after them unto the Jordan; and, behold, all the way was full of garments and vessels, which the Syrians had cast away in their haste. And the messengers returned and told the king.

И отидоха подир тях до Иордан; и, ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха та явиха това на царя.

16 T hen the people went out and spoiled the camp of the Syrians. So a measure of fine flour was sold for a shekel and two measures of barley for a shekel, according to the word of the LORD.

Тогава людете излязоха та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно <се продаваше> за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово.

17 A nd the king appointed the prince on whose hand he leaned to have the charge of the gate; and the people trode upon him in the gate, and he died, as the man of God had said, who spoke when the king came down to him.

И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но людете го стъпкаха в портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.

18 A nd it came to pass as the man of God had spoken to the king, saying, Two measures of barley for a shekel, and a measure of fine flour for a shekel shall be tomorrow about this time in the gate of Samaria.

И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре, по това време, в самарийската порта две сати ечемик <ще се дават> за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл,

19 U nto which that prince had answered the man of God, and said, Even if the LORD should make windows in heaven, might such a thing be? And he said, Behold, thou shalt see it with thine eyes, but shalt not eat of it.

а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: И прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо? а той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

20 A nd so it happened unto him, for the people trode upon him in the gate, and he died.

така му се случи, защото людете го стъпкаха в портата, та умря.