1 ¶ Now when he had ended all his words in the audience of the people, he entered into Capernaum.

След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

2 A nd a certain centurion’s slave, who was dear unto him, was sick and ready to die.

А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3 A nd when he heard of Jesus, he sent unto him the elders of the Jews, beseeching him that he would come and free his slave.

И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4 A nd when they came to Jesus, they besought him instantly, saying, That he is worthy that this should be done for him,

Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5 f or he loves our nation and he has built us a synagogue.

защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

6 T hen Jesus went with them. And when he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying unto him, Lord, trouble not thyself, for I am not worthy that thou should enter under my roof;

А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7 t herefore neither did I think myself worthy to come unto thee but say the word, and my slave shall be healed.

затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 F or I also am a man set under authority, having soldiers under me, and I say unto one, Go, and he goes; and to another, Come, and he comes; and to my slave, Do this, and he does it.

Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 W hen Jesus heard these things, he marvelled at him and turned about and said unto the people that followed him, I say unto you that not even in Israel have I found such great faith.

Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 A nd those that had been sent, returning to the house, found the slave that had been sick whole.

И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 ¶ And it came to pass the day after that he went into a city called Nain, and many of his disciples went with him, and many people.

А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 N ow when he came near to the gate of the city, behold, there was a dead man carried out, the only son of his mother, and she was a widow; and many people from the city were with her.

И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 A nd when the Lord saw her, he had compassion on her and said unto her, Weep not.

И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 A nd he came and touched the bier, and those that bore him stood still. And he said, Young man, I say unto thee, Arise.

Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 A nd he that was dead sat up and began to speak. And he delivered him to his mother.

И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.

16 A nd there came a fear on all, and they glorified God, saying, That a great prophet is risen up among us, and, That God has visited his people.

И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 A nd this word of him went forth throughout all Judaea and throughout all the region round about.

И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

18 A nd the disciples of John showed him of all these things.

И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 ¶ And John calling unto him two of his disciples sent them to Jesus, saying, Art thou he that should come? or look we for another?

И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

20 W hen the men were come unto him, they said, John the Baptist has sent us unto thee, saying, Art thou he that should come? or look we for another?

И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

21 A nd in that same hour he cured many of their infirmities and plagues and of evil spirits, and unto many that were blind he gave sight.

И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 T hen Jesus answering said unto them, Go and tell John the things ye have seen and heard: how the blind see, the lame walk, the lepers are cleansed, the deaf hear, the dead are raised, to the poor the gospel is preached;

Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 a nd blessed is whoever shall not be offended in me.

И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

24 A nd when the messengers of John were departed, he began to speak unto the people concerning John, What went ye out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind?

А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

25 B ut what went ye out to see? A man clothed in soft raiment? Behold, those that are gorgeously apparelled and live delicately are in kings’ courts.

Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 B ut what went ye out to see? A prophet? Yea, I say unto you, and much more than a prophet.

Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 T his is he of whom it is written, Behold, I send my messenger before thy face, who shall prepare thy way before thee.

Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

28 F or I say unto you, Among those that are born of women there is not a greater prophet than John the Baptist, but he that is least in the kingdom of God is greater than he.

Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 A nd all the people that heard him and the publicans justified God, being baptized with the baptism of John.

(И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 B ut the Pharisees and lawyers rejected the counsel of God against themselves, being not baptized of him.

А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

31 A nd the Lord said, Unto whom then shall I compare the men of this generation? and to what are they like?

А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

32 T hey are like unto children sitting in the marketplace and calling one to another and saying, We have piped unto you, and ye have not danced; we have mourned to you, and ye have not wept.

Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 F or John the Baptist came neither eating bread nor drinking wine, and ye say, He has a demon.

Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 T he Son of man is come eating and drinking, and ye say, Behold a gluttonous man and a winebibber, a friend of publicans and sinners!

Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 B ut wisdom is justified of all her children.

Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

36 ¶ And one of the Pharisees asked him if he would eat with him. And he went into the Pharisee’s house and sat down to food.

И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 A nd, behold, a woman who had been a sinner in the city, when she knew that Jesus sat at food in the Pharisee’s house, brought an alabaster box of ointment,

И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

38 a nd stood at his feet behind him weeping and began to wash his feet with tears and wiped them with the hairs of her head and kissed his feet and anointed them with the ointment.

И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39 N ow when the Pharisee who had invited him saw it, he spoke within himself, saying, This man, if he were a prophet, would have known who and what manner of woman this is that touches him, for she is a sinner.

А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 A nd Jesus answering said unto him, Simon, I have something to say unto thee. And he said, Master, say on.

А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 T here was a certain creditor who had two debtors: the one owed five hundred denarius, and the other fifty.

Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 A nd when they had nothing to pay, he released them both from their debt. Tell me therefore, which of them will love him most?

И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 S imon answered and said, I suppose that he to whom he forgave most. And he said unto him, Thou hast rightly judged.

В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

44 A nd he turned to the woman and said unto Simon, Seest thou this woman? I entered into thy house, thou didst give me no water for my feet; but she has washed my feet with tears and wiped them with the hairs of her head.

И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 T hou gavest me no kiss; but this woman since the time I came in has not ceased to kiss my feet.

Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 T hou didst not anoint my head with oil; but this woman has anointed my feet with ointment.

Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 T herefore I say unto thee, Her sins, which are many, are forgiven; for she loved much; but to whom little is forgiven, the same loves little.

Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

48 A nd he said unto her, Thy sins are forgiven.

И рече й: Прощават ти се греховете.

49 A nd those that sat at food with him began to say within themselves, Who is this that forgives sins also?

И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

50 A nd he said to the woman, Thy faith has saved thee; go in peace.

И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.