1 ¶ And Job replied and said,

Тогава Иов в отговор рече:

2 H ow long will ye anguish my soul and break me in pieces with words?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 T hese ten times ye have reproached me; are ye not ashamed to make yourselves strange to me?

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 A nd if indeed I have erred, my error shall remain with me.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 I f indeed ye will magnify yourselves against me and reprove me of my reproach,

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 k now now that God has overthrown me and has compassed me with his net.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 B ehold, I shall cry out that I have been wronged, and I shall not be heard; I shall cry aloud, and there shall be no judgment.

Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 ¶ He has walled off my way and I shall not pass, and he has set darkness in my paths.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 H e has stripped me of my glory and taken the crown from my head.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 H e has pulled me up on every side, and I am dried up; he has caused my hope to pass like an uprooted tree.

Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 H e has kindled his wrath against me, and he counted me unto him as one of his enemies.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 H is troops came together and raised up their way over me and encamp round about my tent.

Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 H e has put my brethren far from me, and my acquaintances are verily estranged from me.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 M y kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 T hose that dwell in my house and my maids have counted me for a stranger; I was an alien in their sight.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 I called my slave, and he gave me no answer; I intreated him with my mouth.

Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

17 M y spirit came to be strange to my wife, although I intreated her for the sons of my own body.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18 E ven the young children despised me; as I arose, they spoke against me.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 A ll my intimate friends abhorred me; and those whom I loved are turned against me.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 M y bones cleave to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

21 H ave pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; for the hand of God has touched me.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 W hy do ye persecute me as God and are not satisfied with my flesh?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 ¶ Oh, that my words were now written! Oh, that they were printed in a book!

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 T hat they were graven with an iron pen and lead in the rock for ever!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 F or I know that my redeemer lives and that he shall rise at the latter day over the dust;

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 a nd afterward from this, my stricken skin and from my own flesh, I must see God:

И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

27 w hom I shall see for myself, and my eyes shall behold, and not another, though my kidneys be consumed within me.

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 B ut ye should say, Why should we persecute him, seeing that the root of the matter is found in me?

Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

29 B e ye afraid of the sword; for the wrath of the sword comes because of the iniquities, that ye may know there is a judgment.

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.