1 T hen Job answered,

Тогава Иов в отговор рече:

2 “ How long will you make me suffer and crush me with words?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 T en times you have put me to shame and are not ashamed to wrong me.

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 E ven if it is true that I have done wrong, it stays with me.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 Y ou put yourselves up high against me, and try to prove my shame to me.

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 Y ou will know then that God has wronged me, and has set a trap around me.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 “ See, I cry, ‘Someone is hurting me!’ but I get no answer. I call for help, but no one stands for what is right and fair.

Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 H e has built a wall in my way so that I cannot pass. And He has put darkness on my paths.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 H e has taken my honor from me, and taken the crown from my head.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 H e breaks me down on every side, and I am gone. He has pulled up my hope like a tree.

Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 H e has made His anger burn against me, and thinks of me as one who fights against Him.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 H is armies come together and build a path against me. They camp around my tent.

Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 “ He has taken my brothers far away from me and my friends have all left me.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 M y brothers have left me, and my close friends have forgotten me.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 T hose who live in my house and my women servants think of me as a stranger. I am like one from another country in their eyes.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 I call to my servant, but he does not answer. I have to beg him.

Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

17 M y breath smells bad to my wife, and I am hated by my own brothers.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18 E ven young children hate me. When I get up they speak against me.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 A ll my friends hate me. Those I love have turned against me.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 I am only skin and flesh. And I have gotten away only by the skin of my teeth.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

21 H ave pity on me. Have pity on me, O you my friends. For the hand of God has hit me.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 W hy do you make it hard for me as God does? Have I not suffered enough to please you?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 “ If only my words were written! If only they were written down in a book!

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 I f only they were cut forever into the rock with an iron cutter and lead!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 B ut as for me, I know that the One Who bought me and made me free from sin lives, and that He will stand upon the earth in the end.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 E ven after my skin is destroyed, yet in my flesh I will see God.

И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

27 I myself will see Him. With my own eyes I will see Him and not another. My heart becomes weak within me.

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 I f you say, ‘How will we make it hard for him?’ and, ‘The root of the problem is in him,’

Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

29 y ou should be afraid of the sword for yourselves. For anger is punished by the sword, that you may know there is punishment for wrong-doing.”

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.