1 T hen Job answered,

Тогава Иов в отговор рече:

2 “ How long will you make me suffer and crush me with words?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 T en times you have put me to shame and are not ashamed to wrong me.

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 E ven if it is true that I have done wrong, it stays with me.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 Y ou put yourselves up high against me, and try to prove my shame to me.

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 Y ou will know then that God has wronged me, and has set a trap around me.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 “ See, I cry, ‘Someone is hurting me!’ but I get no answer. I call for help, but no one stands for what is right and fair.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 H e has built a wall in my way so that I cannot pass. And He has put darkness on my paths.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 H e has taken my honor from me, and taken the crown from my head.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 H e breaks me down on every side, and I am gone. He has pulled up my hope like a tree.

Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 H e has made His anger burn against me, and thinks of me as one who fights against Him.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 H is armies come together and build a path against me. They camp around my tent.

Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 “ He has taken my brothers far away from me and my friends have all left me.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 M y brothers have left me, and my close friends have forgotten me.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 T hose who live in my house and my women servants think of me as a stranger. I am like one from another country in their eyes.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 I call to my servant, but he does not answer. I have to beg him.

Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

17 M y breath smells bad to my wife, and I am hated by my own brothers.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

18 E ven young children hate me. When I get up they speak against me.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 A ll my friends hate me. Those I love have turned against me.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 I am only skin and flesh. And I have gotten away only by the skin of my teeth.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21 H ave pity on me. Have pity on me, O you my friends. For the hand of God has hit me.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 W hy do you make it hard for me as God does? Have I not suffered enough to please you?

Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 “ If only my words were written! If only they were written down in a book!

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 I f only they were cut forever into the rock with an iron cutter and lead!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 B ut as for me, I know that the One Who bought me and made me free from sin lives, and that He will stand upon the earth in the end.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 E ven after my skin is destroyed, yet in my flesh I will see God.

И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27 I myself will see Him. With my own eyes I will see Him and not another. My heart becomes weak within me.

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 I f you say, ‘How will we make it hard for him?’ and, ‘The root of the problem is in him,’

Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 y ou should be afraid of the sword for yourselves. For anger is punished by the sword, that you may know there is punishment for wrong-doing.”

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.