1 Т огда Иов ответил:
Тогава Иов в отговор рече:
2 – Долго еще вам мучить меня и своими словами меня терзать?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 В от уже десять раз вы меня стыдили. Вам не стыдно меня оскорблять?
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Е сли я и впрямь согрешил, при мне мой грех и останется.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 А если хотите передо мною кичиться, позором моим меня упрекать,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 т о знайте: Бог причинил мне зло и сеть Свою на меня набросил.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Я кричу: «Обида!», – но нет ответа; я зову на помощь, но нет суда.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 О н мой путь заградил – не пройти; Он покрыл мои тропы мглой.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 О н совлек с меня мою славу, и с головы моей снял венец.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 О н крушит меня со всех сторон – я ухожу. Он исторг надежду мою, как дерево.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 В оспылал на меня гнев Его. Он считает меня врагом.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 П одступают вместе Его полки, вал осадный против меня возводят, стан разбивают вокруг моего шатра.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 О н удалил моих братьев от меня; и близкие люди стали чужими.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 О твернулись сородичи от меня, и друзья обо мне забыли.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Г ости мои и мои служанки считают меня чужаком, глядят на меня, как на постороннего.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Я зову слугу, а ответа нет; устами своими я умолять его должен.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 О противело моей жене мое дыхание, я стал отвратителен моим братьям.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Д аже малые дети меня презирают; поднимаюсь – они надо мной смеются.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Б лизкие друзья гнушаются меня; те, кого я любил, обратились против меня.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 О т меня остались лишь кожа да кости, я остался лишь с кожей возле зубов.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 С жальтесь, сжальтесь, друзья мои, надо мной, ведь меня поразила рука Божья.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 З ачем вы преследуете меня, как Бог, и не можете плотью моей насытиться? Искупитель защитит Иова
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 О если бы записаны были мои слова, были бы в свитке начертаны,
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 в ыбиты железным резцом по свинцу, врезаны в камень навеки!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Н о я знаю: Искупитель мой жив, и в конце Он встанет над землей; и когда моя кожа с меня спадет,
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 я все же во плоти моей увижу Бога;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 я сам увижу Его, и не буду Ему чужым, своими глазами увижу Его. Как томится в груди моей сердце!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Е сли скажете: «Как нам его преследовать, раз корень зла находится в нем?» –
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 т о бойтесь меча, ведь гнев карает мечом, чтобы вы познали, что есть суд.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.