Иов 19 ~ Йов 19

picture

1 Т огда Иов ответил:

Тогава Иов в отговор рече:

2 Долго еще вам мучить меня и своими словами меня терзать?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 В от уже десять раз вы меня стыдили. Вам не стыдно меня оскорблять?

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 Е сли я и впрямь согрешил, при мне мой грех и останется.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 А если хотите передо мною кичиться, позором моим меня упрекать,

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 т о знайте: Бог причинил мне зло и сеть Свою на меня набросил.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 Я кричу: «Обида!», – но нет ответа; я зову на помощь, но нет суда.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 О н мой путь заградил – не пройти; Он покрыл мои тропы мглой.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 О н совлек с меня мою славу, и с головы моей снял венец.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 О н крушит меня со всех сторон – я ухожу. Он исторг надежду мою, как дерево.

Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 В оспылал на меня гнев Его. Он считает меня врагом.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 П одступают вместе Его полки, вал осадный против меня возводят, стан разбивают вокруг моего шатра.

Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 О н удалил моих братьев от меня; и близкие люди стали чужими.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 О твернулись сородичи от меня, и друзья обо мне забыли.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 Г ости мои и мои служанки считают меня чужаком, глядят на меня, как на постороннего.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 Я зову слугу, а ответа нет; устами своими я умолять его должен.

Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

17 О противело моей жене мое дыхание, я стал отвратителен моим братьям.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

18 Д аже малые дети меня презирают; поднимаюсь – они надо мной смеются.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 Б лизкие друзья гнушаются меня; те, кого я любил, обратились против меня.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 О т меня остались лишь кожа да кости, я остался лишь с кожей возле зубов.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21 С жальтесь, сжальтесь, друзья мои, надо мной, ведь меня поразила рука Божья.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 З ачем вы преследуете меня, как Бог, и не можете плотью моей насытиться? Искупитель защитит Иова

Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 О если бы записаны были мои слова, были бы в свитке начертаны,

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 в ыбиты железным резцом по свинцу, врезаны в камень навеки!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 Н о я знаю: Искупитель мой жив, и в конце Он встанет над землей; и когда моя кожа с меня спадет,

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 я все же во плоти моей увижу Бога;

И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27 я сам увижу Его, и не буду Ему чужым, своими глазами увижу Его. Как томится в груди моей сердце!

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 Е сли скажете: «Как нам его преследовать, раз корень зла находится в нем?» –

Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 т о бойтесь меча, ведь гнев карает мечом, чтобы вы познали, что есть суд.

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.