1 И осафат был очень богат и славен, и породнился он через брак с Ахавом.
А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.
2 Н есколько лет спустя он отправился навестить Ахава в Самарию. Ахав заколол множество мелкого и крупного скота для него и для его людей и убеждал его напасть на Рамот Галаадский.
И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още ме положи да отиде с него в Рамот-галаад.
3 А хав, царь Израиля, спросил Иосафата, царя Иудеи: – Пойдешь ли ты со мной на Рамот Галаадский? Иосафат ответил: – Как ты, так и я, мой народ – твой народ, мы присоединимся к тебе для битвы.
Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и мойте люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.
4 Н о еще Иосафат сказал царю Израиля: – Спроси сперва совета у Господа.
Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.
5 Ц арь Израиля собрал пророков – четыреста человек, и спросил их: – Идти ли нам войной на Рамот Галаадский или нет? – Иди, – ответили они. – Бог отдаст город в руки царя.
Тогава Израилевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.
6 Н о Иосафат спросил: – Разве нет здесь еще пророка Господа, которого мы могли бы спросить?
Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
7 Ц арь Израиля ответил Иосафату: – Есть еще один человек, через которого мы можем вопросить Господа, но я ненавижу его, потому что он никогда не пророчествует обо мне ничего доброго, а только плохое. Это Михей, сын Имлы. – Царю не следует так говорить, – сказал Иосафат.
И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.
8 Т огда царь Израиля позвал одного из военачальников и сказал: – Немедленно приведи Михея, сына Имлы!
Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.
9 О блаченные в царские одеяния царь Израиля и Иосафат, царь Иудеи, сидели на своих тронах на площади у ворот Самарии, а все пророки пророчествовали перед ними.
А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.
10 Т огда, Цедекия, сын Хенааны, сделал себе железные рога и сказал: – Так говорит Господь: «Ими ты будешь бодать арамеев, пока они не будут истреблены».
А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.
11 В се остальные пророки пророчествовали о том же, говоря: – Иди на Рамот Галаадский и будь победителем; Господь отдаст его в руки царя.
Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамат-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
12 П осланник, который ходил, чтобы позвать Михея, сказал ему: – Слушай, все остальные пророки, как один, предсказывают царю успех. Пусть твое слово будет согласно с их словами, и говори благоприятно.
А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из една уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.
13 Н о Михей сказал: – Верно, как и то, что Господь жив, – я скажу ему лишь то, что скажет мой Бог.
А Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.
14 К огда он пришел, царь спросил его: – Михей! Идти ли нам воевать с Рамотом Галаадским или нет? – Идите конечно, и будьте победителями – ответил он. – Город обязательно будет отдан в ваши руки.
И той, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.
15 Н о царь сказал ему: – Сколько раз мне заставить тебя поклясться, чтобы ты не говорил мне ничего, кроме истины во Имя Господа?
А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господното име!
16 Т огда Михей ответил: – Я видел весь Израиль рассеянным по горам, как овцы без пастуха, и Господь сказал: «У них нет господина. Пусть каждый возвращается с миром домой».
А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
17 Ц арь Израиля сказал Иосафату: – Разве я не говорил тебе, что он никогда не пророчествует обо мне ничего хорошего, одно лишь плохое?
Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?
18 М ихей сказал: – Итак, выслушай слово Господа. Я видел Господа сидящим на Своем троне, со всем небесным воинством, стоявшим возле Него, справа и слева.
А Михей рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.
19 Г осподь сказал: «Кто выманит Ахава, царя Израиля, чтобы он пошел и пал при Рамоте Галаадском?» Один предлагал одно, другой другое,
И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.
20 п ока, наконец, не вышел некий дух и встал перед Господом и сказал: «Я его выманю». «Как?» – спросил Господь.
Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?
21 « Я пойду и стану лживым духом в устах всех его пророков», – сказал он. «Да, ты преуспеешь в этом и выманишь его, – сказал Господь. – Иди и сделай так».
А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.
22 И вот теперь Господь вложил в уста всех этих твоих пророков лживый дух, а тебе Господь определил беду.
Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.
23 Т огда Цедекия, сын Хенааны, подошел и ударил Михея по щеке. – Как это Дух Господа перешел от меня к тебе, чтобы говорить с тобой? – спросил он.
Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?
24 М ихей ответил: – Ты узнаешь это в тот день, когда будешь прятаться во внутренней комнате.
А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
25 Т огда царь Израиля приказал: – Возьмите Михея и отправьте его к Амону, правителю города, и к Иоашу, сыну царя
Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,
26 и скажите: «Так говорит царь: Посадите этого человека в темницу и держите его впроголодь на хлебе и воде, пока я благополучно не вернусь».
и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде се завърне с мир.
27 М ихей сказал: – Если ты благополучно вернешься, значит, Господь не говорил через меня! И еще он сказал: – Пусть все услышат это! Гибель Ахава при Рамоте Галаадском (3 Цар. 22: 29-35)
И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.
28 Ц арь Израиля с Иосафатом, царем Иудеи, пошел на Рамот Галаадский.
И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.
29 Ц арь Израиля сказал Иосафату: – Я вступлю в сражение переодетым, но ты носи свои царские одежды. Царь Израиля переоделся и вступил в сражение.
И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.
30 А царь Арама приказал начальникам над своими колесницами: – Не сражайтесь ни с кем, ни с малым, ни с великим, кроме царя Израиля.
А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.
31 К огда начальники над колесницами увидели Иосафата, они подумали: «Это царь Израиля». И они повернули, чтобы напасть на него, но Иосафат закричал, и Господь пришел к нему на помощь. Бог отвел их от него:
А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него.
32 н ачальники над колесницами увидели, что он не царь Израиля и перестали его преследовать.
Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
33 Н о кто-то натянул свой лук и случайно ранил царя Израиля, так что стрела попала в щель между его доспехами. Царь сказал своему колесничему: – Разворачивайся и вывези меня из боя! Я ранен.
А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме извади из войската, защото съм тежко ранен.
34 Н о Битва кипела весь день, и царь Израиля вынужден был стоять в своей колеснице перед арамеями до вечера. На закате он умер.
И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.