1 П осле того как царь поселился в своем дворце и Господь дал ему покой от всех окружающих его врагов,
И като се настани царят в къщата си, и Господ беше го успокоил от всичките неприятели около него,
2 о н сказал пророку Нафану: – Вот, я живу во дворце из кедра, а Божий ковчег остается в шатре.
царят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.
3 Н афан ответил царю: – Иди и делай все, что у тебя на сердце, потому что Господь с тобой.
И Натан каза на царя: Иди, стори всичко, което е в сърцето ти; защото Господ е с тебе.
4 В ту ночь к Нафану было слово Господа:
Но през същата нощ Господното слово дойде на Натана и рече:
5 – Пойди и скажи Моему слуге Давиду: «Так говорит Господь: Разве ты – тот, кто построит Мне дом для Моего обитания?
Иди кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?
6 Я не жил в доме с того дня, как вывел израильтян из Египта, и до сегодняшнего дня, но переходил с места на место, обитая в шатре.
Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил в шатър и в скиния.
7 Г де бы Я ни ходил со всеми израильтянами, разве Я говорил с каким-либо из их родов, которым Я повелел пасти Мой народ Израиля: “Почему вы не построили Мне дом из кедра?”»
Където и да съм ходил с всичките израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе людете Ми Израиля, да кажа: Защо не Ми построихте кедров дом?
8 И так, скажи Моему слуге Давиду: «Так говорит Господь Сил: Я взял тебя, когда ты смотрел и ухаживал на пастбище за овцами, чтобы ты стал правителем Моего народа, Израиля.
Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давида: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми, на Израиля;
9 Я был с тобой, куда бы ты ни ходил, и сокрушил перед тобой всех твоих врагов. Я уподоблю твое имя именам великих людей земли.
и съм бил с тебе навсякъде, гдето си ходил и изтребил всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.
10 Я устрою место для Своего народа, Израиля, и укореню его, чтобы ему иметь свой дом, и никто его больше не тревожил. Нечестивые больше не будут притеснять его, как они делали это в начале,
И ще определя място за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и тези които, вършат нечестие няма вече да ги притесняват, както по-напред,
11 с того времени, как Я поставил судей над Своим народом, Израилем. Я также дам тебе покой от всех твоих врагов. Господь объявляет тебе, что Сам утвердит твой дом.
и както от деня, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това, Господ ти явява, че Господ ще ти съгради дом.
12 К огда твои дни завершатся и ты упокоишься со своими предками, Я возведу на престол твоего потомка, того, кто произойдет от тебя и упрочу его царство.
Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му.
13 О н построит Мне дом для Моего Имени, и Я упрочу престол его царства навеки.
Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.
14 Я буду ему Отцом, и он будет Мне сыном. Когда он согрешит, Я накажу его розгой людей, ударами, наносимыми людьми.
Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга каквато е за мъже и с биения каквито са за човешкия род;
15 Н о Я не отниму от него Своей милости, как отнял ее от Саула, которого Я отверг ради тебя.
но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе.
16 Т вой дом и твое царство будут непоколебимы предо Мной вовеки; твой престол будет упрочен навеки».
И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века.
17 Н афан пересказал Давиду все слова этого откровения. Молитва Давида (1 Пар. 17: 16-27)
И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.
18 Т огда царь Давид вошел, сел перед Господом и сказал: – Кто я, о Владыка Господь, и что такое моя семья, что Ты так возвеличил меня?
Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Иеова, и какъв е моят дом, та си ме довел до това положение ?
19 И , словно этого не было достаточно в Твоих глазах, о Владыка Господь, Ты еще говорил о будущем дома Твоего слуги. И это будет Закон для людей, о Владыка Господь!
Но даже и това бе малко пред очите Ти, Господи Иеова; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и даваш това като закон на човеците, Господи Иеова!
20 Ч то еще может сказать Тебе Давид? Ведь Ты знаешь Твоего слугу, Владыка, Господи!
И какво повече може да Ти рече Давид? защото Ти, Господи Иеова, познаваш слугата Си.
21 Р ади Твоего слова и по воле Своей Ты совершил это великое дело и открыл его Своему слуге.
Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си сторил всички тия велики дела, за да ги явиш на слугата Си.
22 К ак Ты велик, Владыка Господи! Нет подобного Тебе, и нет Бога, кроме Тебя, как слышали мы своими ушами.
Затова Ти си велик, Господи Боже; защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.
23 И кто подобен Израилю, единственному народу на земле, который Бог выкупил Себе, чтобы сделать Своим народом? Чтобы все узнали Его Имя, Он совершил великие и ужасные дела, изгнав перед ним другие народы и их богов?
И кой друг народ на света е както Твоите люде, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, да ги направи именити и да извърши за тях велики дела, и страшни дела за земята Ти, пред Твоите люде, които Ти си откупил за Себе Си от Египет, от народите, и от боговете им?
24 Т ы сделал Израиль Своим собственным народом навеки, и Ты, Господи, стал его Богом.
Защото Ти си утвърдил людете Си Израиля за Себе Си, за да Ти бъдат люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.
25 И теперь, Господи Боже, сохрани навеки обещание, которое Ты дал о Своем слуге и его доме,. и сделай, как Ты обещал.
И сега, Господи Боже, утвърди до века думата, която си говорил на слугата Си, и за дома му, и стори както си говорил.
26 П усть возвеличится Твое Имя вовеки, чтобы люди говорили: «Господь Сил – Бог Израиля!» И дом Твоего слуги Давида утвердится перед Тобой.
И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида,
27 О Господь Сил, Бог Израиля, Ты открыл это Твоему слуге, говоря: «Я устрою тебе дом». Поэтому Твой слуга набрался смелости принести Тебе эту молитву.
Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри на слугата Си, като каза: Ще ти съградя дом: затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тая молитва.
28 О Владыка Господь, Ты – Бог! Твои слова истинны, и Ты обещал Своему слуге это благо.
И Сега, Господи Иеова, Ти си Бог, и думите Ти са истинни, и Ти си обещал тия блага на слугата Си;
29 П усть же станет Тебе угодно благословлять дом Твоего слуги, чтобы он был перед Тобой вечно. Ведь Ты, Владыка Господи, сказал это, и дом Твоего слуги будет благословен навеки от Твоего благословения!
сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века; защото Ти, Господи Иеова, Си говорил тия неща, и под Твоето благоволение нека бъде благословен до века дома на слугата Ти.