1 Н о Бог помнил о Ное и о всех диких животных и скоте, которые были с ним в ковчеге, и Он послал ветер на землю, и воды стали убывать.

Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

2 И сточники бездны и окна неба закрылись, и дождь перестал литься с неба.

Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

3 В ода медленно уходила с земли, и к сто пятидесятому дню она сильно убыла.

Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

4 Н а семнадцатый день седьмого месяца ковчег остановился на Араратских горах.

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

5 В оды продолжали убывать до десятого месяца, и в первый день десятого месяца стали видны вершины гор.

Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

6 Ч ерез сорок дней Ной открыл окно, которое он сделал в ковчеге,

После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

7 и выпустил ворона, и тот улетал и прилетал обратно до тех пор, пока вода на земле не высохла.

и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

8 П отом Ной выпустил голубя, чтобы увидеть, сошла ли вода с поверхности земли,

Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

9 н о голубь не нашел сухого места, чтобы опуститься, и вернулся к Ною в ковчег, потому что вода покрывала всю землю. Ной протянул руку и взял голубя обратно к себе в ковчег.

Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

10 С пустя семь дней он опять выпустил голубя из ковчега.

А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

11 К огда вечером голубь вернулся, в клюве у него был свежесорванный масличный лист. Тогда Ной понял, что вода сошла с земли.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

12 О н подождал еще семь дней и снова выпустил голубя, и на этот раз голубь не вернулся.

След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

13 К первому дню первого месяца шестьсот первого года жизни Ноя земля высохла от воды. Ной поднял крышу ковчега, выглянул и увидел, что земля сухая.

В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

14 К двадцать седьмому дню второго месяца земля стала совершенно сухой.

А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

15 Т огда Бог сказал Ною:

Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

16 – Выйди из ковчега, и ты, и твоя жена, и твои сыновья, и их жены.

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

17 В ыведи наружу все живые существа, которые с тобой – птиц, зверей и всех пресмыкающихся, чтобы они могли расти числом, и плодиться, и размножаться на земле.

Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе,- птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

18 И Ной вышел из ковчега вместе со своими сыновьями, женой и женами своих сыновей.

Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

19 В се звери и все пресмыкающиеся, и все птицы – все, что движется по земле – вышли из ковчега, один вид за другим. Бог заключает завет с Ноем

излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

20 Н ой построил Господу жертвенник и принес на нем жертву всесожжения из всех видов чистых животных и птиц.

И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

21 Г осподь почувствовал приятный запах и сказал в сердце Своем: «Никогда впредь не стану Я проклинать землю из-за человека, хотя всякое помышление его сердца порочно с детства. И никогда впредь не уничтожу всех живых существ, как в этот раз.

и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

22 П ока существует земля, не прекратятся сев и жатва, холод и зной, лето и зима, день и ночь».

Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.