1 Г осподь явился Аврааму у великих деревьев Мамре, когда он сидел у входа в свой шатер во время дневного зноя.
След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2 А враам поднял взгляд и увидел, что неподалеку стоят три человека. Увидев их, он побежал от входа в шатер им навстречу и поклонился до земли.
Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
3 О н сказал: – Если я нашел милость в Твоих глазах, Владыка, не пройди мимо Твоего слуги.
Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.
4 П усть принесут немного воды, чтобы вам вымыть ноги и отдохнуть под этим деревом,
Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
5 а я принесу вам что-нибудь поесть. Вы подкрепитесь и продолжите свой путь – раз уж вы пришли к вашему слуге. – Очень хорошо, – ответили они. – Делай, как говоришь.
И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
6 А враам поспешил в шатер к Сарре и сказал: – Скорее, достань три саты лучшей муки, замеси тесто и испеки хлеба.
Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 З атем он побежал к стаду, выбрал лучшего, нежного теленка и отдал слуге, который быстро приготовил его.
А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 П отом он принес творога, молока и приготовленного теленка и поставил перед ними. Пока они ели, он стоял рядом с ними под деревом.
После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.
9 – Где твоя жена Сарра? – спросили они. – Там, в шатре, – ответил он.
Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
10 Т огда Господь сказал: – Я непременно вернусь к тебе в следующем году, примерно в это время, и у Сарры, твоей жены, будет сын. Сарра слушала, стоя у Него за спиной, у входа в шатер.
И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 А враам и Сарра были уже стары и в преклонных годах, и то, что обычно бывает у женщин, у Сарры прекратилось.
А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 П оэтому Сарра рассмеялась про себя, подумав: «Я уже состарилась, и господин мой стар; мне ли иметь еще такую радость? »
И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
13 Т огда Господь сказал Аврааму: – Почему Сарра смеется и говорит: «Неужели у меня в самом деле будет ребенок, ведь я стара?»
А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Е сть ли что-нибудь слишком трудное для Господа? Я вернусь к тебе через год в назначенное время, и у Сарры будет сын.
Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
15 С арра испугалась и солгала, сказав: – Я не смеялась. Но Он сказал: – Нет, ты смеялась. Просьба Авраама о сохранении города Содома
Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
16 М ужи поднялись и пошли в сторону Содома. Авраам же пошел с ними, чтобы проводить их.
Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 Г осподь сказал: – Скрою ли Я от Авраама то, что собираюсь сделать?
И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,
18 О т Авраама непременно произойдет великий и сильный народ, и все народы на земле будут благословлены через него.
тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
19 В едь Я избрал его, чтобы он заповедал своим детям и всем своим потомкам хранить путь Господа, поступая правильно и справедливо, чтобы Господь исполнил то, что обещал Аврааму.
Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
20 Г осподь сказал: – Вопль против Содома и Гоморры так велик, их грех так тяжек,
И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
21 ч то Я сойду и посмотрю, верен ли вопль, достигший Меня, так ли скверно они поступают. Если нет, Я узнаю.
ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
22 М ужи повернулись и пошли к Содому, но Господь остался стоять перед Авраамом.
Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 А враам приблизился к Нему и сказал: – Неужели Ты уничтожишь праведного вместе с грешным?
И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Ч то, если в городе есть пятьдесят праведников? Неужели Ты уничтожишь и не пощадишь этого места ради пятидесяти праведников?
Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?
25 Н е можешь Ты сделать такое – погубить праведного вместе с нечестивым, обойтись с праведным и нечестивым одинаково. Не можешь Ты сделать так! Разве Судья всей земли может творить неправду?
Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 Г осподь сказал: – Если Я найду в Содоме пятьдесят праведников, то пощажу ради них все это место.
И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
27 Т огда Авраам сказал вновь: – Вот, я осмелился говорить с Владыкой, хотя я лишь прах и пепел;
А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 ч то, если число праведных на пять меньше пятидесяти? Уничтожишь ли Ты весь город из-за пяти человек? – Если Я найду там сорок пять, – ответил Он, – то не уничтожу его.
може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 А враам обратился к Нему еще раз: – Что, если там найдутся лишь сорок? Он ответил: – Ради сорока Я не сделаю этого.
А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.
30 Т огда тот сказал: – Да не разгневается Владыка, но позволит мне сказать. Что, если найдутся там только тридцать? Он ответил: – Я не сделаю этого, если найду там тридцать.
А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А враам сказал: – Вот, я был так смел, что решился говорить Владыке. Что, если найдутся там лишь двадцать? Он сказал: – Ради двадцати Я не уничтожу его.
А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 Т огда Авраам сказал: – Да не разгневается Владыка, но позволит мне сказать еще лишь один раз. Что, если найдутся там лишь десять? Он ответил: – Ради десяти Я не уничтожу его.
Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.
33 К огда Господь закончил говорить с Авраамом, Он ушел, а Авраам вернулся домой.
А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.