1 К ак мертвые мухи портят и делают зловонными благовония, так и небольшая глупость перевешивает мудрость и честь.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 С ердце мудрого влечет его вправо, а сердце глупого – влево.

Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

3 Д аже когда глупый идет по дороге, ему не хватает ума, и всем видно, насколько он глуп.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

4 Е сли гнев правителя вспыхнет на тебя, не покидай своего места – кротость может сгладить и большие ошибки.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

5 Е сть еще одно зло, которое я видел под солнцем, ошибку, которую совершает властитель:

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 г лупых ставят на многие высокие посты, а богатые занимают низкие.

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 В идел я, как рабы ездили на лошадях, а начальники шли пешком, подобно рабам.

Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

8 К то копает яму, тот может упасть в нее, и кто разрушает стену, того может ужалить змея.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 К то работает на каменоломне, тот может покалечиться, и кто колет дрова, тот подвергает себя опасности.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 Е сли топор тупой, и лезвие его не отточено, то нужно будет прилагать большое усилие, а мудрость бы все предусмотрела.

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 Н ет пользы заклинателю от его искусства, если змея ужалит его до заклинания.

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

12 Б лагодатны слова из уст мудрого, а уста глупого губят его самого.

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 Н ачало его речи – глупость, а конец ее – злое безумие.

Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

14 Г лупый говорит много, хотя человек не знает будущего, и кто может сказать ему, что будет после него?

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 Т руд утомляет глупого, который даже не знает, как добраться до города.

Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 Г оре тебе, страна, чей царь – еще ребенок, и чьи вельможи пируют уже с утра.

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 Б лаго тебе, страна, чей царь из знатного рода, и чьи вельможи едят и пьют в нужное время – для подкрепления, а не для пьянства.

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 Е сли человек ленив, то в доме его прогнется потолок, и если руки его праздны, то протечет крыша.

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 П иры устраиваются для удовольствия, и вино веселит жизнь, а деньги обеспечивают и то, и другое.

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 Д аже в мыслях своих не злословь царя, и в своей спальне не говори плохо о богатом, потому что птица небесная может перенести твои слова, крылатая может передать, что ты сказал.

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.